Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Стоеше във влажния коридор пред стаята и слушаше размяната на изстрели. По лицето му се стичаха реки от пот. „Та аз съм адвокат, а не ченге!“ Години наред бе ходил на служебното стрелбище на ФБР и бе упражнявал стрелбата си, беше се хвалил наляво и надясно, че е подготвен за всякакви ситуации. Но напереността му беше само камуфлаж. Като изключим факта, че бе овладял техниката на стрелба, той никога не бе обучаван за реални бойни действия.

Не беше сигурен от кое го втриса повече — от вероятността, че ще бъде убит, или от вероятността да убие някого. Сам знаеше, че ако веднага не направи нещо, докато е жив, няма да си го прости. В кратките интервали между отделните изстрели до ушите му достигаха виковете на Козловски. И тогава Лоринг разбра, че няма право да предаде колегите си.

Показа се на вратата с насочен напред пистолет. Пред очите му се разкри грозна сцена. На земята лежаха Тай и Козловски, както и още трима мъже, които не познаваше. Само Флеърти и Макгуайър все още стояха прави, а точно в този момент Макгуайър се целеше право в лицето на лейтенанта. Даде си сметка, че е прекалено късно и няма да успее да стреля толкова точно, че да предотврати смъртта на Флеърти. Заля го ужасно чувство за вина, когато проумя, че колебанието му вероятно ще коства живота й.

Опитваше се да вземе Макгуайър на мушка, когато с периферното си зрение забеляза как един от мъжете на земята се спуска към Макгуайър. Човекът се задейства изключително бързо — хвърли се, изви се като змия, ритна здраво и коленете на престъпника се подкосиха. Револверът изгърмя, но куршумът избегна Флеърти и отскочи от отсрещната стена.

Сега вече Лоринг разполагаше с някакъв шанс за успех. Без никакво предупреждение натисна спусъка. В началото Макгуайър изглеждаше изненадан и прокурорът не бе наясно дали го е уцелил или само го е стреснал. Тъкмо се канеше отново да стреля, когато забеляза, че от устата на престъпника се процежда струйка кръв, ръката му се отпусна, Макгуайър се залюля и се свлече на земята.

В стаята се възцари тишина.

Скот Фин се опита да седне. Всичко по тялото му го болеше. Болката бе тъй непоносима, че сякаш се пропиваше в душата му и го задушаваше.

В краката му лежеше безжизненото тяло на Антонио Макгуайър — точно на мястото, където Фин се бе хвърлил върху мафиотския бос и така бе спасил живота на Линда.

Огледа стаята.

Като че ли внезапно беше нахлула цяла армия. Подът бе покрит с мъртви и ранени. Близо до вратата, почти замръзнал на място, продължаваше да стои един човек, когото Фин разпозна от работата си в съда — Рич Лоринг, главният щатски прокурор. В ръката му димеше пистолет.

Той се насочи към Козловски, който тъкмо се канеше да се изправи, и го попита:

— Добре ли си?

— Бил съм и по-добре — отговори с крива усмивка детективът. Смъкна ръкава на ризата си и под него се показа раната. Като че ли едната от костите му беше счупена. Кръвта му продължаваше да капе по пода. Козловски разкъса ръкава, направи си от него импровизирана превръзка и стегна ръката над раната. — Виждаш ли? Направо като нов съм!

Флеърти приклекна над безжизненото тяло на Ник Уилямс и се загледа в него със странна смесица от задоволство и ужас. След няколко секунди извади полицейската си радиостанция, включи я и заговори:

Обажда се лейтенант Флеърти! Имаме ранен полицай и няколко пострадали във форт „Независимост“! Искам подкрепления и линейки! — После се обърна към сержанта: — Не ми се прави на голям мачо, Коз, а кажи как се чувстваш наистина?!

Козловски погледна ръката си и отговори:

— Мисля, че няма засегнати артерии, но все пак ужасно боли, мамицата й! — Пое си дълбоко дъх и издиша през нос. — Не ме разбирай погрешно, ама няма да ти се разсърдя, ако помолиш онези от Бърза помощ поне веднъж да си поразмърдат задниците!

Флеърти кимна, а после се извърна към Фин и приклекна до него.

— А ти? Как си?

Фин отвори уста да каже нещо, но не излезе нищо. Мозъкът му все още не бе успял да обработи информацията от последните няколко часа. Схвана, че се намира в шок. Времето като че ли забави ход, а из главата му се зароиха всевъзможни неясни образи.

— Бил е Уилямс — изрече той, но много тихо, като кимна по посока на мъртвия адвокат.

— Какво казваш?

— Ник Уилямс — повтори Фин. — Беше съдружник в моята фирма. Той е убил Натали!

— А аз си мислех, че Макгуайър! — възкликна объркано Флеърти.

— Аз също си мислех така — прошепна Фин. — Но съм грешал. Бил е Уилямс! Той и Натали са били… — Не успя да довърши. Но на Флеърти й просветна и тя кимна. — Работел е за Макгуайър и я е убил, защото тя е открила как двамата крадат парите на държавата! Макгуайър е бил…