Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Наистина ли държиш да се стигне дотам, Фин?

— Нека ти го кажа тогава така: да ти го начукам! Да му го начукам и на предложението ти! Само не забравяй после да поглеждаш често през рамо!

— Не е възможно да мислиш това, което казваш, Фин! — изкрещя Ник Уилямс.

В този момент от сенките изплува отново Макгуайър:

— Оставяй го! Аз ще му го начукам!

— Не, Тони! Изчакай! Все още не сме разбрали дали наистина е направил копия на списъка!

— Глупости! Блъфира! — Макгуайър измъкна от вътрешния си кобур своя 9-милиметров револвер. — Няма никакви копия! Виждам го в очите му! — Обърна се към адвоката и отсече: — Ти направи, каквото можа, Ник! А сега ни остави да си свършим работата!

Уилямс се загледа в своя шеф и промърмори:

— Да. Идиотът не се хвана. — Обърна се към Фин, ухили се зловещо и отбеляза: — Както изглежда, Тони вече е взел решението си, така че с теб ще трябва да се сбогуваме! Но преди да си заминеш, искам да знаеш едно нещо. За Натали!

— Какво? — просъска Фин.

— Тя си беше евтина проститутка! Не че не ти е известно, но все пак държах да ти го напомня! Оставих я с убеждението, че ще й помогна да стане съдружник, и гледай после как се развихри, курвата му с курва! Точно такава си беше, да! И въобще не ми пукаше какво си мисли, стига да продължава да се върти под и над мен, и да се труди неуморно с уста! — Впи очи във Фин и добави: — Предполагам, че и това ти е известно!

Въпреки обхваналата го ярост, Фин не успя да сдържи изчервяването си.

— Аха, значи си спомняш! — кимна Уилямс. Приведе се до ухото му и прошепна: — Дори и след като си дадох сметка, че ще се наложи да я убия, пак не устоях на изкушението да не я изчукам за последен път! И да знаеш, че изразът на лицето й, когато я завързах и тя разбра какво се каня да й направя, беше най-великият оргазъм, който някога бях получавал!

Уилямс изпитваше такава наслада дори от спомена как е убил Натали, че Фин се погнуси. После колегата му се надигна и заяви:

— Окей, Тони! Твой ред е! Аз приключих с това нищожество!

Макгуайър изтегли барабана на револвера, зареди и след секунда до ушите на Фин достигна онова така познато прещракване, което сигнализираше края на неговия живот. След това насочи цевта към главата му. Фин затвори очи и пое последната си глътка въздух.

— Макгуайър!

Гласът на Тай изгърмя в студената каменна стая, отекна в стените и накара всички присъстващи да подскочат.

Тай, застанал на прага, веднага разбра, че е пристигнал точно навреме. Скот Фин беше завързан за стол в средата на стаята, а в очите му беше насочен лъчът на мощен прожектор. Приятелят му приличаше на гротескна творба на умопобъркан художник. Бялата му оксфордска риза се бе сдобила с ръждивочервено петно, по врата му се стичаше кръв, лявата му ръка висеше безжизнена. В цялата тази картина Тай автоматично разпозна характерния почерк на Макгуайър.

Подобно на тълпа зяпачи, събрана на сцената на катастрофа, около Фин се бяха подредили Тони Макгуайър, бодигардът му Хенри Шмид и някакъв приличен на вид човек със скъп костюм, когото не познаваше. Всички се бяха вторачили в него.

— Тай? — проговори най-сетне Макгуайър. — Какво правиш тук?

— Трябва да говоря с теб — отсече Тай и изпъна рамене, за да му прати негласното послание, че не възнамерява да помръдне, докато не бъде изслушан. Както се виждаше, той бе най-едрият мъж в тази стая и присъствието му някак си я смали. Тай много отдавна бе научил как да използва ръста си, за да постига целите си.

Макгуайър махна с револвера, като че ли искаше да каже: „Не виждаш ли, че в момента имаме работа?“. А на глас изрече:

— Ще трябва да почака. Пък и Джони изобщо не е трябвало да те пуска.

— Не обвинявай Джони. Той направи, каквото можа — отбеляза Тай, влагайки в думите си достатъчно сарказъм, за да бъде сигурен, че е разбран правилно. Макгуайър се смръщи, очите му потъмняха, а Тай добави: — Просто нямах никакъв друг избор. Работата е важна! И се отнася за него! — кимна по посока на Фин.

Макгуайър изгледа последователно Фин и Тай, сякаш се опитваше да вземе решение.

— Извинете, че се намесвам — обади се Ник Уилямс с нарастваща тревога в гласа, — но кой е този човек?

Въпросът накара Тай да пренасочи вниманието си от Макгуайър върху адвоката. Силата на погледа му беше толкова голяма, че Уилямс неволно потрепери.

— Това е Тай Макклуън — отговори му Макгуайър. — Ръководи някои от нашите операции в Чарлстаун. — Уилямс изсумтя. — Тай, запознай се с Ник Уилямс. Той е един от нашите адвокати.