Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Окей. Виж сега какво! Нека изложим наличните алтернативи, както сам каза! Първата от тях е да продължиш да се правиш на голям инат, в този случай съм сигурен, че Тони ще положи максимални усилия да те лиши напълно от способността някога да свириш на пиано!

— А каква е втората?

— Тя гласи, че можеш да се присъединиш към нас!

Ако не го болеше толкова, Скот Фин със сигурност щеше да се изсмее. Сега обаче само успя да възкликне:

— Да се присъединя към вас ли?!

Уилямс кимна.

— Виж какво, Фин, знам за теб много повече, отколкото си мислиш! Гарантирам ти, няма да повярваш колко общи неща имаме двамата с теб!

Фин се опита да диша равномерно, за да парира поне малко болката. После се обади:

— Слушам те!

— Аз израснах в Самървил, при това в гадната му част! Баща ми беше пияница, който караше камион и зареждаше магазините, а между две смени съдираше от бой и майка ми, и мен! Още на девет години разбрах, че съм имал истински късмет, когато той прегази едно хлапе и го тикнаха до живот зад решетките. Двамата с мама минахме на социални помощи, така че не след дълго се озовах в местните улични групировки, започнах да продавам наркотици и да се мотая с аверите от бандата „Уинтър Хил“. — Тук направи драматична пауза, погледна го дяволито и попита: — Познато ли ти звучи?

— Направо носталгично! — кимна Фин и стисна зъби, за да не се разпищи от болка. — Какво искаш да кажеш с всичко това?

— Искам да кажа, че когато навърших петнадесет, беше пределно ясно, че скоро щях да завърша или в затвора, или в моргата — точно като теб! Но точно тогава съдбата ми се усмихна — запознах се с Тони Макгуайър!

Тони ми каза, че си губя времето. Че съм много по-умен от всички останали, с които се мотая по улиците, и че ако държа един ден да стана важна клечка в организацията, трябва да използвам главата си! Оказа се, че е бил напълно прав! Тогава той ме накара да сключа с него една сделка. Каза ми, че ако нямам нищо против здравото учене, той ще плати обучението ми в градския колеж!

Фин вдигна очи към Макгуайър и отбеляза делово:

— Не си те представях в ролята на Дядо Коледа!

Ник Уилямс поклати глава и поясни:

— Не си ме разбрал. Тони не ми правеше услуга! Той правеше услуга на самия себе си! Ако щеш, вярвай, но той е абсолютен гений! Защото винаги разсъждава в големи мащаби и мисли с много крачки напред! Още много отдавна той си даде сметка, че единственият плюс на бостънските банди са мускулите, което не е никак зле, когато става въпрос за търговия с наркотици или рекет на магазините за алкохол. Но паралелно с това знаеше, че големите пари са в големия бизнес. А точно тази крава уличните бандити никога не се бяха сетили да доят! Единственият проблем бе достъпът до високите етажи. За да си го осигури, Тони се нуждаеше от огромна армия от нов тип, армия на интелекта — нуждаеше се от магистри, бакалаври, доктори на науките и… адвокати!

Уилямс направи кратка пауза, огледа внимателно Фин и продължи:

— Когато завърших колежа, Тони реши да плати и висшето ми образование. А после ми осигури работа в „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“. Оттогава насам аз използвам информацията, която имам на свое разположение, за да го включвам в едни от най-големите бизнес сделки в Бостън. Имай предвид обаче, че аз не съм единственият — такива като мен има още десетина, разпръснати из различните клонове на търговията и индустрията! И точно затова в случая не става въпрос за някакви си милиони долари — става въпрос за милиарди! Тони има дялово участие във всеки мащабен строителен обект на града, контролира всички компании за автомобилни и корабни превози по Източното крайбрежие, както и охранителния бизнес! А ние, десетимата му верни служители, получаваме прилични дялове. Затова ти казвам, Фин, че Тони е най-гениалният човек, когото някога си срещал!

Фин сведе поглед към изпочупените си пръсти и отбеляза:

— Позволи ми да не се присъединя към неговия фен клуб!

— Е, вярно е, че дълбоко в душата си все още не е успял да забрави много от старите методи на работа, но пък главата му е в бъдещето — в бизнеса на бъдещето! И затова много скоро ние ще станем толкова мощни, че ще се изравним с първата тройка от прословутия списък „Форчън 500“!

— Добре де, но щом нещата ви вървят толкова гладко, тогава защо съм ви притрябвал аз?!

— Ти не си ни притрябвал — просто ние те искаме при нас! Помолих едно от приятелчетата на Тони да ми изпрати полицейското ти досие — трябва да призная, че е впечатляващо! А после си поговорихме с неколцина познати от Чарлстаун, които само потвърдиха бляскавата ти репутация на наш човек!