Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Когато чу стрелбата, Флеърти хукна, без да се замисля. Сърцето й биеше лудо.

— Лейтенант! Чакай! — изрева Козловски и също се затича.

След тях се носеше и Лоринг, но далеч не толкова ентусиазирано.

Флеърти се насочи към ярката светлина. Добре знаеше, че първо трябва да направи оценка на ситуацията и едва тогава да се впуска в действие, но точно сега не можеше да си го позволи — нямаше време. Защото, ако Фин наистина се окажеше невинен, значи точно тя го е изложила на тази опасност — и никога нямаше да си го прости, ако с него се случеше нещо.

Премина през прага и изкрещя:

— Полиция! Всички да залегнат!

Козловски влетя в стаята веднага след нея. Забеляза, че Флеърти е залегнала вляво от вратата. „Господи! Ударена е!“ — помисли си той. Веднага след това обаче проумя, че тя просто се е хвърлила на земята, за да избегне дъжда от куршуми, сипещ се върху нея.

Точно тогава усети, че стената зад главата му експлодира. Разхвърчаха се парчета камък и хоросан. Слава богу, размина му се! Той се сниши вдясно, така че двамата с Флеърти оградиха изхода.

После повдигна леко глава и постепенно всичко му дойде на фокус. В средата на стаята зърна огромен прожектор, паднал на една страна и осветяващ отсрещната стена с призрачната си светлина. Вляво от него, близо до Флеърти, лежеше някаква гигантска фигура с тъмна коса — предположи, че е Тай Макклуън. В центъра пък лежеше Скот Фин. Освен тях наоколо се виждаха още трима души. Най-малко двама от тях бяха въоръжени.

В другия край на стаята забеляза едър, оплешивяващ мъж, към средата на четиридесетте. Стоеше спокойно и произвеждаше изстрел след изстрел. Козловски веднага го разпозна като професионалист. Поведението му бе прекалено добре овладяно, за да бъде нещо друго, освен професионален убиец — следователно най-голямата заплаха идваше от него.

Сержантът се претърколи, застана на колене и усети как мускулите в предната част на ръцете му се напрягат. Дръпна спусъка и стреля два пъти. Мъжът падна при втория изстрел, уцелен право в гърдите.

Козловски автоматично се извъртя, за да потърси следващата цел. Забеляза как Макгуайър пълзи в другия край на стаята и се опитва да стигне до револвера си. Сержантът отново зае позиция за стрелба — този път реши да се цели в средата на тялото. Вече беше взел на мушка Макгуайър и мускулите на ръцете му отново се стегнаха, за да дръпнат спусъка, но точно преди да стреля, вдясно от себе си чу мощен изстрел и видя как десният му лакът се раздробява на парчета, а върху ризата му бликва порой от кръв. Пистолетът му падна на пода.

Изминаха няколко секунди, докато се ориентира какво става. Когато се обърна надясно, забеляза как някакъв мъж в тузарски костюм се цели право в главата му. Козловски се хвърли на пода и се претърколи вляво, за да избегне куршума. Срещата между разтрошената му дясна ръка и каменният под не бе от най-приятните, ала въпреки непоносимата болка той продължи да се търкаля.

Флеърти също бе намерила прикритието на пода. Когато влетя в стаята, веднага я заля дъждът от куршуми, изпращани от едрия мъж в другия край на стаята. В средата забеляза Фин. Движеше се, но от мястото, където се намираше, не можеше да прецени добре степента на пораженията на тялото му. Пък и знаеше, че докато продължава да лежи прикована на пода, не е в състояние да стори нищо. Успя да се присъедини към стрелбата, едва след като Козловски видя сметката на професионалния убиец.

Когато вдигна глава, видя как Ник Уилямс стреля по Козловски и в гърдите й се надигна ярост. Адвокатът отново се прицели в партньора й, който се търкаляше по пода, колкото сили имаше, за да избегне куршумите. Веднага се извъртя, взе на мушка Уилямс и без колебание стреля. Куршумът уцели рамото му, но той се задържа на крака, стиснал пистолета си.

— Хвърли оръжието! — изрева Флеърти.

Уилямс я изгледа със смесица от присмех и гняв и продължи да стои пред нея със странна усмивка на уста. Безжизнената му ръка продължаваше да стиска пистолета. После тя забеляза как той прави някакво леко движение и стреля два пъти, без да се замисля.

За първи път през живота си убиваше човек. Вкамени се.

— Лейтенант! Внимавай!

Предупреждението дойде от Козловски и я накара веднага да се извърти наляво. Макгуайър бе успял да докопа револвера си и сега дулото му сочеше право към нейните очи, при това само от шест крачки.

„Какво, за бога, правя аз тук?“ — най-малко за десети път се питаше Лоринг.