Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Фин, не знам какво да кажа…

Този път тя не успя да си довърши изречението, защото в другия край на стаята Козловски се разкрещя в собствената си радиостанция:

— Трябва ни линейка, веднага!

Точно тогава Флеърти и Фин извърнаха едновременно глави към отсрещната стена и забелязаха приведения над Тай Макклуън главен прокурор. Беше поставил ръка върху гърдите на огромния мъж и се опитваше да спре кръвта му.

— Господи! Тай! — прошепна Фин, повдигна се първо на колене, после на крака, насочи се нестабилно към приятеля си и приседна до главата му. Когато погледна гърдите му, видя, че под великанското тяло се е събрала огромна локва кръв.

— Дръж се, Тай! Скоро ще те измъкнем оттук! — прошепна Фин.

Тай се усмихна болезнено и отвърна:

— Няма да стане.

Фин постави ръка право върху огромната дупка в гърдите на приятеля си и отсече:

— Я се дръж, човече! Даже при едно бръснене пускаш повече кръв!

Тай се засмя, закашля се и от устата му се проточи червена струйка. Накрая каза:

— За да не си пускам кръв, си пуснах брадичка.

— А аз си мислех, че прикриваш грозната си муцуна!

Тай потупа леко ръката на Фин, притвори очи, пак ги отвори, преглътна и прошепна:

— Е, не е чак толкова зле! Извадих голям късмет! Успях да поживея достатъчно, че да оправя поне някои неща! Не всички от нашите приятели получиха подобен шанс!

— Ти направи много повече от това, Тай! — рече Фин. — Ти ми спаси живота!

— Чудя се дали Свети Петър ще го вземе предвид — отбеляза Тай и намигна. В гърдите му се надигна някакво злокобно гъргорене. Дишането му ставаше все по-трудно. — Ама като се има предвид миналото ми, дебатът по моя случай май ще се проточи повечко!

— Винаги си бил в състояние да се измъкнеш с приказки, голям и тъпоумен ирландецо! Но сега вече млъквай и се постарай да не ни напускаш! А Свети Петър може да почака!

Тай сви рамене. Пак затвори очи и дишането му стана по-повърхностно. После рече тихо:

— Помниш ли оня път, когато ходихме на плажа в Нюпорт?

— Преди да убият Джоуи, нали?

— Аха! — Тай вече говореше толкова тихо, че за да го чува, Фин трябваше да се приведе точно над устата му. — Отпратихме със старите си окъсани панталони и мръсните тениски…

— А онзи тип се опита да ни изгони — продължи Фин.

— А ние го заплашихме, че ако не ни се махне от очите, ще го удавим и ще заровим трупа му в пясъка!

— Никога през живота си не бях виждал човек да бяга толкова бързо! — засмя се Фин.

— Велик ден си беше, няма спор! Седяхме си на онзи плаж, съзерцавахме водата, мечтаехме си какво ще направим, когато пораснем… Сега, когато мечтая, мечтая не за бъдещето, а за миналото… Мисля, че точно тогава човек разбира, че е изчерпил дните си… когато най-щастливите му мисли са спомените от миналото…

Фин долови сирените отвън и рече:

— Дръж се, Тай! Линейките пристигат!

Ала Тай вече почти не дишаше. Единственото, останало от гласа му, бе немощен шепот.

— Ти се измъкна, Фин! Затова остави зад себе си всичкия боклук на миналото и си живей живота!

Тялото на Тай се разтресе и Фин долови как белите му дробове поемат по-скоро течности, отколкото въздух. Помисли си, че приятелят му си е заминал. Но точно тогава Тай отвори очи и надари Фин с усмивка, побрала целия живот, който му беше останал. За момент пред очите на Фин изплува младият образ на неговия приятел. Лицето му сякаш стана по-слабо, в очите му заиграха старите добродушни пламъчета.

Скот си спомни как двамата си деляха всичко, как се подкрепяха, за да оцелеят, и разбра, че колкото и да го беше наранил с оттеглянето си от техните кръгове, приятелят в него винаги се бе радвал заради успехите му.

— Къде, по дяволите, са докторите?! — изрева Фин.

— Тук са, Фин — обади се тихо Флеърти. — Тъкмо се опитват да ни открият.

Фин долови примирението в гласа й. Ядоса й се. Но не конкретно на нея, а защото знаеше, че тя е права и че вече никой не може да помогне на приятеля му.

— Дръж се още мъничко, Тай! Всеки момент ще бъдат тук!

Тай прошава с пръсти и направи знак на Фин да се приближи, за да го чуе.

— Фин, обещай ми, че каквото и да става, никога няма да забравиш едно нещо!

— Само кажи кое е то, Тай!

Тай го дари с последната си дяволита усмивка и прошепна:

— Никой не се ебава с „Редниците от улица Челси!“

Докато медиците успеят да открият мрачната каменна стая в сърцето на крепостта, Тай си бе отишъл. Фин не откъсваше очи от тях, докато те го натискаха и обдишваха, опитвайки се да изтръгнат някакви признаци на живот от огромното му тяло. Напразно.