Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Разговорът ли тръгна натам? — продължаваше тя.

— Може би — сви отбранително рамене той. — Просто не си спомням.

— Били сте любовници, нали?

Твърдението й дойде толкова бързо и неочаквано, че го свари неподготвен. Нямаше смисъл да отрича.

— Да, някога ходехме заедно, но за кратко. — Веднага долови напрежение в другия край на масата. — Всъщност, беше преди две години, не беше особено сериозно.

— Имаш предвид няколко бързи спортни срещи, така ли?

— Не точно — рече тихо Фин. — Тя значеше много за мен, вероятно много повече, отколкото която и да е друга жена преди нея. — И отново извърна поглед.

— И колко продължи? — попита лейтенантът.

— Натали не беше от жените, които обичат сериозните връзки. — Усмихна се тъжно: — В някои неща беше страхотна, но човешката близост не беше сред тях. Вероятно в известна степен точно по това си приличахме.

— И какво стана накрая?

— Въобразявах си, че става въпрос за нещо много повече. Погрешно възприех едно приятелство със съмнителни облаги за нещо по-значимо. Тя скъса с мен в мига, в който осъзна, че за мен връзката ни е нещо много повече от гола страст. Целеше се далеч по-високо!

— Заболя ли те? — не отстъпваше детективът.

— Разбира се — кимна Фин. — В някои отношения тя беше забележителна — страхотен приятел, страхотен адвокат, страхотен мозък, но си имаше свой собствен дневен ред, който следваше. Колкото и да се опитвах да не му обръщам внимание, аз бях наясно с него, затова не се изненадах особено. И точно защото не се изненадах, успяхме да съхраним приятелството си.

Флеърти внезапно си даде сметка, че от прекалено дълго време се е вторачила в очите му и сведе притеснено своите.

— Хей! — подвикна весело той, опитвайки се да разведри атмосферата. — Мога ли да те наричам по някакъв друг начин, освен „детектив“ и „лейтенант“? Така се чувствам по-скоро като адвокат или бивш престъпник!

— Линда.

— Линда — повтори той. — Защо все пак ми задаваш всички тези въпроси? Ако Натали е била убита от Малкия Джак, то тогава става въпрос за случайно убийство, нали? И не би трябвало да има значение с кого е ходела в миналото си!

— Все още не сме напълно сигурни…

— Има ли нещо, което те кара да се съмняваш в тази версия?

— Не — излъга тя. — Но все пак сме длъжни да обмислим всички възможности.

Той се загледа в нея. Беше красива и му харесваше, но точно сега не бе напълно убеден, че му казва истината.

— Хайде, бъди откровена с мен!

— Нямам право да обсъждам разследването с никого! Като бивш обществен защитник би трябвало да го знаеш!

— Ей, та аз бях неин приятел! И заслужавам да знам какво става!

Този път се вторачи в него за по-дълго. Да, беше красив, никой не можеше да го му отрече, но пък досега никога не си бе падала по красавци. И не красотата я караше да изпитва онова, което изпитваше в момента. Имаше нещо много повече — нещо в очите му. Реши да се довери на интуицията си и отвърна:

— Виж какво, Фин, знаеш, че не мога да ти изброя подробностите, но все пак ще ти кажа, че в убийството на Натали се забелязват известни несъответствия с начина на убийството при останалите момичета.

— Какви несъответствия?

— И без това вече казах повече, отколкото трябваше да казвам, и ти отлично го знаеш!

— Единственото, което знам, е, че Натали е мъртва и че ти искаш да ти помогна да разбереш кой я е убил, но не желаеш да споделиш никаква информация с мен!

— Добър опит, но не мога да направя нищо повече, затова по-добре да спрем дотук!

— Добре, но при едно условие!

Тя скръсти ръце и го погледна предизвикателно:

— Какво условие?

— Вечеряй с мен!

Двамата вървяха по улица „Девъншир“. Тази вечер тя си бе позволила доста неразумни неща, които не трябваше да прави. Например половин килограмовата пържола от чисто филе.

— Как е възможно да изглеждаш толкова добре, след като ядеш толкова много?! — пошегува се той.

— Въобще не изглеждам чак толкова добре, колкото ти се струва на пияна глава! — сряза го тя. — А и лейтенантската ми заплата не ми позволява подобни удоволствия!

— Искаш да кажеш, че съм единственият мъж, който те е поканил на ресторант?

— Не си ме поканил на ресторант! Аз просто провеждам разследване!

— О, в такъв случай все още мога да си мечтая за първата ни среща!

След тези думи той я хвана за ръката и двамата продължиха напред. В обичайния случай жестът би изглеждал прекалено детински за възрастен човек, но незнайно как този път не беше.