Майк Лосон - Двойни игри

Къщата на Тони Бенедето се намираше в Озоун парк — двуетажна, средна по големина. Повечето от съседите му бяха работници, но имаше и неколцина мафиоти. На вратата го обискира една от горилите на Тони. Демарко го предупреди да внимава, защото е ранен, но ефектът беше обратен — мръсникът започна да го потупва по-силно. Усетил бинта от вътрешната страна на крака му, той го накара да си смъкне панталоните и се наведе да провери дали не става въпрос за скрит предавател. Най-после всичко свърши и Демарко закуцука към кухнята. Раната му пулсираше от натиска на грубите пръсти на бодигарда.

Тони седеше на кухненската маса, облечен в екип за джогинг — бежов суичър със затворен цип и клин в същия цвят, с бели ленти отстрани. Беше на шейсет и осем години, с голям нос и още по-големи уши. Боядисаната коса го правеше да изглежда по-скоро глупав, отколкото млад. Когато наближаваш седемдесет, косата ти не може да бъде същия цвят както когато си бил на двайсет.

На масата имаше кутийка „Слим-фаст“ редом с разтворен брой на „Уолстрийт Джърнъл“. Забелязал погледа на Демарко към напитката за отслабване, Тони подхвърли:

— Да знаеш, че действа. Опитах диетата на Аткинс, но кой може да живее без хляб и спагети? Сега пия това нещо за закуска и обяд, а вечер се храня нормално. — Очите му се плъзнаха по фигурата на Демарко: — Знаеш ли, че все повече започваш да приличаш на твоя старец?

Бащата на Демарко беше работил за друг гангстер от Куинс — Кармине Талиаферо. И двамата бяха покойници: Кармине от естествена смърт, а Джино Демарко от три куршума в гърдите. Бенедето беше наследил Талиаферо като бос на местната мафия и за известно време беше работил с бащата на Демарко.

— Аз съм и братовчед на Дани Демарко — промърмори той.

Домакинът се ухили, а Демарко изведнъж изпита желанието да смъкне с един удар очилата от големия му нос. Бенедето явно знаеше за връзката на бившата му жена с братовчед му, който в момента беше в затвора.

— Заради него ли си дошъл? — вдигна вежди Тони. — Да не вземеш да ме молиш като Мари да го измъкна от кафеза?

— Не ми пука дали ще изгние в затвора — намръщено отвърна Демарко. — Но ми трябва за една друга работа, ти също.

Бенедето мълчаливо го изслуша, отпивайки от диетичния млечен шейк.

— Не виждам какво може да ми попречи — кимна най-сетне той. — Но за какво ти е окръжният прокурор на Куинс?

Шибан, но напълно основателен въпрос, помисли си Демарко.

— Абе ти да не си полудял?! — викна Томас Фарли.

Окръжният прокурор на Куинс беше висок малко над метър и седемдесет и доста охранен, но добре скроеният костюм успешно прикриваше този недостатък. Най-хубавото у него бяха очите и косата му. Под широкото чело и гъстата, сресана назад сива грива блестяха тъмни пронизителни очи — напълно подходящи за човек, който обвинява престъпници. Тези очи излъчваха гняв, или престорен гняв, когато това беше необходимо. Но в момента преструвките бяха излишни и в погледа му се четеше неподправена ярост.

Присъстваше и Патси Хол, долетяла от Вашингтон специално за срещата.

— Виж какво — въздъхна Демарко. — Знаеш не по-зле от мен, че Дани Демарко е гаден червей, но не е способен на убийство.

— Не знам нищо подобно! — отсече Фарли. — Дори да не е убиец, той е доказан съучастник в убийство!

— Само е стоял там — изтъкна Демарко. — А Винс Мерлино е застрелял Чарли Логан при самоотбрана, защото онзи тип го е стиснал за гушата.

— Не знам за Винс Мерлино, но…

— Стига глупости! — хладно го прекъсна Демарко.

— Ако този Мерлино е застрелял Логан, твоят Дани просто трябва да ни го каже. Така Мерлино ще влезе в затвора с присъда за непредумишлено убийство, а Дани ще се отърве с година-две за съучастничество. Той просто трябва да изпълни гражданския си дълг и да свидетелства срещу Мерлино.

— Нали знаеш, че ако го направи, Тони Бенедето ще му види сметката?

— Това не е мой проблем — сви рамене Фарли. — Или Дани ще лежи за убийството на Логан, или ще издаде Мерлино. Лично на мен не ми пука кой ще излежи присъдата.

— Чарли Логан беше закононарушител с отвратителен характер. Преди да се разведе, той редовно пребивал жена си и децата си. Така постъпил и с един от колегите си, след което твоите хора са го арестували. Бил е далеч от представата за примерен гражданин и на никой не му пука, че са го гръмнали.

— И на мен не ми пука, дори да е бил превъплъщение на дявола — тръсна глава Фарли. — Но са го гръмнали в моя район. Точка по въпроса, ако нямаш какво друго да ми кажеш!