Майк Лосон - Двойни игри

— Ти провали всичко! — извика Линкълн. — Трябваше да осакатиш обекта, но той се оказа само леко ранен.

Кубинката беше притеснена. Беше се проваляла само веднъж през цялата си кариера, преди девет години. Но нямаше никакво намерение да се извинява на Линкълн.

— Въпреки това трябва да покриеш разходите ми! — изсъска тя.

— Не съм много сигурен.

— Бъди сигурен, че ще ги покриеш. А сега ми кажи искаш ли да повторя изпълнението на задачата, или да ти върна парите. Минус разходите ми.

— И на двата въпроса отговорът е „не“.

— Какво?

— Не искам да повтаряш и не искам да ми връщаш парите. Време е да се погрижиш за обекта, за който говорихме миналия месец. Клиентът иска незабавното му отстраняване.

— Планът същият ли е? — попита кубинката.

— Да. Нищо не се е променило.

— Не си въобразявай, че за този обект ще приема сумата, която ми предложи за Демарко — отсече кубинката. — Нали помниш, че за него се договорихме съвсем друго?

Тя беше права. Хонорарът за следващата поръчка беше много по-голям от този за убийството на Демарко. Но и рискът беше много по-голям.

— Разбира се — отвърна Линкълн. — Ще ти платя сумата, за която се договорихме. — На лицето му се появи усмивка. — А като премия ще задържиш и платеното досега, въпреки че се провали.

— И защо да го правиш? — подозрително попита кубинката.

— За да легнеш с мен.

Тя замълча. Не беше сигурна, че Линкълн говори сериозно.

Той се постара да не се разсмее. Отлично знаеше, че тази жена никога не би пожелала да прави секс с него, но това все пак са седемдесет и пет хиляди долара. Докъде ли можеше да стигне алчността й?

Кубинката продължаваше да мълчи, заковала поглед в него. Очите й хвърляха мълнии, но си личеше, че обмисля офертата.

— Не — промълви най-сетне тя, а той беше готов да се обзаложи, че всеки момент ще умре от мъка.

— Сто хиляди, само за една нощ — вдигна мизата Линкълн.

Тя изруга на испански, отмести поглед, после отново го закова в лицето му. Личеше, че е адски объркана. Стига вече, каза си Линкълн. Беше време да тръгва, защото след час имаше среща.

— Само те изпитвам — снизходително се усмихна той. — Позволявам ти да задържиш парите, защото следващата задача е изключително важна и трябва да бъде изпълнена незабавно. И защото те харесвам. — Това, което пропусна да добави, звучеше горе-долу така: И защото парите не са мои.

Кубинката се изчерви, защото си беше позволила да обмисли офертата. И защото Линкълн го знаеше.

— Но аз не те харесвам! — троснато рече тя. — И някой ден ще те убия, при това абсолютно безплатно!

Слава богу, материалите най-после пристигнаха.

Донесе ги непознат мюсюлманин, който почука на вратата на стаята му в мотела в два часа през нощта. Той стреснато подскочи, мислейки за полицията. Погледна през шпионката и с облекчение установи, че човекът отвън е мургав, с типичните черти на неговата раса. Без да каже нито дума, мъжът му подаде пакета и си тръгна.

На следващия ден, четвъртък, двамата с момчето свързаха пластичния експлозив с радиостанциите и капсул-детонаторите. Материалът беше в излишък и сигурно щеше да стигне за още една бомба. Запита се какво да прави с него. Би могъл да го запази за следващата операция, или да накара момчето да го заложи на някое друго място в рафинерията. Но пътуването с експлозив беше опасно, а момчето не биваше да остава зад оградата по-дълго от планираното. Това многократно увеличаваше опасността да бъде открито.

После му хрумна едно много по-практично решение — да използва материала за живи хора.

Когато устройството беше готово, той каза на момчето, че трябва да го заложи в понеделник през нощта и да го задейства във вторник сутринта. Искаше да взриви резервоарите в работен ден. Избра вторник, защото много от работниците използваха не два, а три почивни дни.

Момчето само кимна.

Ох, това хлапе наистина щеше да му липсва.

После то най-после зададе въпроса, който очакваше от доста време насам.

— Какво ще стане с майка ми?

— Всичко ще бъде наред. Ще я разпитват, но няма да я арестуват. Ние ще й изпращаме пари, а когато теб те няма, тя ще може да преживява с това, което й отпуска държавата. Естествено, ще се радва на вечната Божия благословия, тъй като ще бъде майка на мъченик.

За ареста на Джубал Пю бяха нужни четирима души. На първо място Патси Хол от АБН. С нея щеше да е лесно, тъй като и без това изгаряше от желание да го тикне зад решетките. Вторият и третият живееха в Куинс, Ню Йорк. Единият беше окръжен прокурор, а другият — гангстер. Демарко реши първо да поговори с гангстера.