Майк Лосон - Двойни игри

— Само драскотини — небрежно отвърна тя.

— Не бих казал, че това нещо в бедрото ми може да се нарече… — започна Демарко, но Ема безцеремонно го прекъсна.

— Нищо му няма — обяви тя. — Единият куршум само го е лизнал в областта на ребрата, а другият е пробил месестата част на бедрото му. Нищо особено.

— А знаеш ли, че ако беше малко по-високо, този куршум като нищо щеше да…

— Ясно — махна с ръка Махоуни и се обърна към Ема. — Като се обади да ми кажеш, че има трима убити, аз си представих, че са го направили на решето. Сега ще ти покажа какво означава истинска рана… — Председателят се наведе и започна да навива крачола на панталоните си.

— Добре, добре, няма нужда — обади се Демарко. Никак не му се гледаше как двама бойци ветерани сравняват белезите си — като Робърт Шоу и Ричард Драйфус в „Челюсти“.

— Какво се е случило, по дяволите? — попита Махоуни. — По радиото казаха, че стрелбата е дело на наркомани, които решили да накажат институцията, която ги преследва.

— Може би — кимна Ема. — Една от жертвите е жена с впечатляващ брой арести като агент на АБН. Говорих с един познат, който смята, че именно тя е била обект на атаката. Но той не изключва вероятността стрелбата да е била отмъщение към цялата институция заради някой арестуван или ликвидиран дилър.

— Значи си се оказал на неподходящо място в неподходящо време — обърна се към леглото Махоуни. — Какво, по дяволите, си търсил в АБН?

Ема изпревари отговора на Демарко.

— Не съм сигурна в точността на това заключение — поклати глава тя. — Възможно е обект на нападението да са били жената агент или самата сграда, но аз не изключвам обектът да е бил и Джо…

— Защо мислиш така? — присви очи Махоуни.

— Един очевидец успял да запише номера на колата. Полицията я открила само на две пресечки от мястото на стрелбата до спирката на метрото. Шофьорът бил вътре, с куршум в тила. Именно това ме безпокои. Ако двама надрусани бандити са решили да подложат на обстрел АБН, защо единият от тях убива другия? По-вероятно е шофьорът да е убит, за да не пропее. Така би постъпил всеки професионалист.

— Значи някой наркобарон е наел професионалист да очисти споменатата агентка — кимна Махоуни.

— Може би, но и тази версия не ми харесва — въздъхна Ема. — Искам да кажа, че в един момент започваме да разследваме неотдавнашните терористични нападения, а в следващия Джо за малко не става случайна жертва на гангстерска акция.

— Хм — изръмжа Махоуни. — Че какво толкова сте открили, за да си заслужите куршума?

— Не знам — поклати глава Демарко, после сбито докладва за наученото до момента. Особено наблегна на информацията, според която Идит Бакстър и Кен Доблър са отпуснали значителни суми на сенатор Бродрик.

Председателят обмисли чутото и поклати голямата си глава.

— Така… Май ще се окаже, че не си гонил вятъра.

Огромен комплимент от устата на работодател като Махоуни.

— Ако Джо е бил обект на нападението, значи сме близо до нещо голямо — промълви Ема.

— Но какво? — изгледа я Махоуни.

Тя само поклати глава.

— Трябва да се връщам на работа — промърмори председателят и започна да навлича палтото си. Справил се с тази нелека задача, той се обърна към Демарко: — Ти също, след като си само одраскан!

Господи, Исусе! — въздъхна Демарко. Какво трябва да ми се случи, за да впечатля тези двамата? Дали един откъснат крак ще свърши работа? После в главата му изплува друга, далеч по приятна мисъл. Жив съм!

— Тоя тип ще излезе от болницата след един ден! Само след един ден!

Оливър Линкълн отлично разбираше защо се гневи клиентът. Беше му платил много добре за изпълнението на една елементарна задача, но той се беше провалил.

— Искаш ли да опитаме още веднъж? — попита той. — Безплатно, разбира се.

Клиентът замълча за миг. Явно съобразяваше.

— Не. Ако направите втори опит, на всички ще стане ясно, че именно той е бил обект за стрелбата пред сградата на АБН. Забравете за Демарко. Сега трябва да изпълните останалата част от плана.

— Сигурен ли си?

— Да. Законопроектът заседна в Камарата заради проклетия Махоуни!

Линкълн се надяваше да не се стига до това. Той беше отличен професионалист и действаше безкрайно предпазливо, но ако трябваше да изпълни последната част от плана на клиента… Да, няма съмнение, че всяко ченге в тази страна ще хукне да издирва извършителите и това ще се проточи с години. Но от друга страна, Линкълн не виждаше как могат да стигнат до него. Би се случило само ако клиентът проговори, но това няма как да стане. Никога.