Майк Лосон - Двойни игри

— Казал си на Ранди, че те изпраща някой си мистър Бени-Дето — подхвърли той.

Леле, колко бавно говори , рече си Дани.

— Трябва да ти кажа, че не познавам никакъв мистър Бени-Дето и изобщо никой от Ню Йорк — продължи Пю. — Ходил съм там само веднъж. Ако ме питаш, мястото е гадно и вонящо, но мацките си ги бива.

— Което не може да се каже за Уърстчестър — кимна Дани. — Или както там се нарича забутаното място, където съм отседнал.

Пю се усмихна, показвайки два реда ситни остри зъби.

— Казва се Уинчестър , синко, също като карабините — поправи го той. — На мен ми харесва.

— Както и да е — кимна Дани. — Причината да съм тук е желанието на мистър Бенедето да се свърже с надежден и сигурен доставчик на метамфетамин, който…

— Ха! — прекъсна го Пю и извъртя разширени от престорено смайване очи към Ранди. — Можеш ли да повярваш?! Тоя тук се появява в дома на човек, когото изобщо не познава, и започва да дрънка за наркотици! Май ще е най-добре да звънна на шерифа!

— Да бе, как не! — иронично подхвърли Дани.

Видял как се стягат челюстите на Пю, той си напомни, че трябва да си държи езика зад зъбите.

— Вижте, мистър Пю — смени тона той. — Знам, че не се познаваме и трябва да си мерите приказките. Спокойно бих могъл да съм агент на АБН с микрофон под ризата. Не казвайте нищо, но все пак чуйте какво имам да ви кажа, преди да ме изхвърлите.

Пю запази мълчание.

— Мистър Бенедето е важният човек в Куинс — добави Дани.

— Важният човек? — вдигна вежди Пю.

— Той е член на една от фамилиите, които управляват Ню Йорк. Той е мафията, разбирате ли?

Пю пренебрежително сви рамене.

— В Куинс действа една ямайска банда, на която дните са преброени — продължи Дани. — Занимават се с разпространение на крек, метамфетамин и трева. Ченгетата ще ги окошарят в рамките на месец, а мистър Бенедето ще поеме бизнеса им. Но за целта се нуждае от лаборатория със сериозен производствен капацитет, а не от някоя дребна работилница в мазе. Производството трябва да е далеч от Ню Йорк, защото ако е някъде наблизо — в Ню Джърси или Кънектикът, нюйоркските наркоченгета или АБН със сигурност ще го надушат. Винаги става така. По тази причина мистър Бенедето търси хора, които са далеч от региона, но си разбират от работата.

— Някой здравата те е заблудил, синко — въздъхна Пю. Освен това ме обиждаш. Май ще помоля Ранди да те изведе навън и да ти разкраси физиономията.

— Нека ви покажа нещо преди това — рече Дани и вдигна от пода куфарчето, което беше взел със себе си. Сложи го на коленете си и понечи да вдигне капака, но Пю вдигна ръка.

— Я задръж малко! Как каза, че ти е името?

— Демарко. Дани Демарко.

— Добре, Дани. Защо не позволиш на Ранди да отвори куфарчето?

— Разбира се — отвърна Дани и вдигна ръце с дланите напред.

Ранди взе куфарчето, сложи го на една маса встрани и вдигна капака.

— Нищо — обяви той. — Само хартия.

Пю кимна и горилата върна куфарчето.

Дани извади от него дебел кафяв плик и го плъзна към Пю, който не го докосна.

— Вътре има копия от заповедите за арестите ми, издадени от полицейското управление на Ню Йорк. Плюс имената на десет души, с които съм лежал в „Алтона“. Излежах двегодишна присъда там за укриване на крадени вещи.

Всичко това беше истина.

— Можете да се обърнете към всеки от тях, по ваш избор. Става въпрос за периода 95-а — 97-а. Той ще потвърди това, което ви казвам, стига да е с бял цвят на кожата. В плика има и една изрезка от „Ню Йорк Дейли Нюз“, в която се твърди, че съм видял сметката на един тип на име Чарли Логан. Това отговаря на истината. В друга изрезка ще видите материал с вчерашна дата, в който пише, че са били принудени да ме освободят, защото единствената очевидка — някаква дърта кучка, се е отказала от показанията си. Ще видите и снимка на шефа ми Тони Бенедето, публикувана в същия вестник. Ако проявите желание да говорите с него, вътре са телефоните му — домашен и мобилен. За да сте сигурен, че говорите именно с него, а не с някое ченге, обърнете се към човек по ваш избор в Ню Йорк и го изпратете в дома на Тони в Куинс, за да се увери, че на телефона действително е Тони. Телефоните му не се подслушват, защото той си плаща за това.

Дани се изправи.

— Време е да си тръгвам, мистър Пю — обяви той. — Разбира се, ако вие и Ранди нямате нищо против. Но преди това искам да уточня какво предлагаме. Готови сме да поемем стока за милион, милион и половина долара на тримесечие — разбира се, ако разполагате с подобен капацитет. Единственото ни условие са редовните доставки. Не можем да си позволим недостиг.