Майк Лосон - Двойни игри

Кубинката нямаше представа накъде е тръгнал обектът. Преди около два часа кацна на летище „Роналд Рейгън“, където я чакаше джип хонда със затъмнени стъкла, шофиран от мъж на име Хорхе. Тя го виждаше за пръв път, тъй като беше помолила свои познати да й намерят човек, който познава града и умее да изпълнява заповеди.

Хорхе беше напълно подходящ за ролята, стига човек да не обръща внимание на прекомерната му бъбривост. Той беше едър, висок над метър и деветдесет грозник с бръсната глава и смешна брадичка под долната устна. Носеше черно памучно яке с качулка и навити ръкави, за да се виждат татуировките му. Торбестите му джинси бяха толкова смъкнати, че разкриваха горната част на карирани боксерки, на краката му жълтееха боти „Тимбърланд“ с развързани връзки. На врата му се поклащаха четири позлатени вериги, а лявата му китка беше украсена с фалшив ролекс.

Но най-характерната черта на Хорхе беше пилешкият му мозък.

Преимуществото му бяха габаритите му и готовността, с която изпълняваше всяка заповед. Липсата на физическа заплаха у жена, която е висока метър и шейсет и тежи под шейсет килограма, може да се нарече един от основните й недостатъци. Разбира се, това беше и предимство, но когато тази жена трябва да контролира група хора, не беше зле да се движи в компанията на мъжаги като Хорхе.

Напуснаха района на аерогарата и тя му нареди да кара към дома на обекта. В момента, в който наближиха къщата в Джорджтаун, от гаража бавно изпълзя някаква кола. Тя напрегна взор към човека зад волана и го сравни със снимката, която беше свалила от сайта на Агенцията за контрол на автомобилите. Да, това без съмнение беше Демарко. Заповяда на Хорхе да кара след него. Обектът спря пред един ресторант на Капитолийския хълм, поръча си закуска и разтвори сутрешния вестник. Четирийсет минути по-късно излезе на магистрала 95 и пое на север. Когато подминаха Балтимор, кубинката се запита накъде е тръгнал. Дано не е много далеч, въздъхна в себе си тя.

После й хрумна една лесна за изпълнение идея. Линкълн искаше този човек да бъде убит или тежко ранен, но по такъв начин, че да не изглежда като предварително набелязана жертва. По тази магистрала пътуваха много камиони, повечето от тях огромни и с осемнайсет колела. Днес движението беше сравнително спокойно и това им позволяваше да се движат с висока скорост. Хорхе следваше обекта на разстояние от две коли, а той се движеше в дясното платно, непосредствено след голяма платформа за превоз на трактори. Кубинката обясни на Хорхе какво трябва да направи: да задмине влекача и да го засече, принуждавайки водача да скочи на спирачките. Надяваше се, че платформата ще се люшне и ще препречи пътя на Демарко. Нищо не беше сигурно, но маневрата беше лесна. С малко късмет би могла да се прибере в Маями още тази вечер.

Оказа се, че Хорхе е по-добър шофьор, отколкото тя допускаше. Маневрата беше изпълнена перфектно. Хондата засече влекача на една ръка разстояние. За миг й се стори, че те ще станат участници в планираната катастрофа, но шофьорът на голямата машина реагира инстинктивно и скочи на спирачката. Извърнала глава, кубинката с ужас видя как ремаркето се завъртя и помете колата, която беше тръгнала до го задминава в средното платно. Останала без контрол, колата навлезе в тревната ивица, която разделяше магистралата, подскочи и се преобърна. Миг по-късно ремаркето направи същото, повличайки и влекача. Преобърната странично, тежката композиция започна да се влачи по асфалта, вдигайки рояк от искри. Колата на Демарко не се виждаше. Кубинката така и не разбра дали се е блъснала в платформата, или е успяла да спре.

Демарко прехвърляше отделенията на кутийка с дискове, която беше сложил в скута си. Търсеше диск с изпълнение на Нора Джоунс, който трябваше да бъде някъде там. Много харесваше Нора Джоунс, мечтаеше да се ожени за нея. Не само защото беше хубавица, но и защото беше спечелила стотина награди „Грами“ и спокойно можеше да му предложи начина на живот, за който мечтаеше.

После видя стоп светлините на огромния влекач отпред.

— Исусе Христе! — изкрещя той и скочи на спирачния педал с цялата тежест на тялото си. Дисковете се разлетяха наоколо. Беше сигурен, че ще се забие в задницата на ремаркето, което ще пробие челното стъкло и ще превърне главата му в кървава каша. Миг преди да се случи това, ремаркето рязко промени посоката на движението си и се плъзна към лявото платно, помитайки колата, която го задминаваше. Демарко не успя да види какво стана с нея, тъй като неговата кола поднесе и той отчаяно се вкопчи във волана. Очакваше всеки момент да се преобърне, но по някакъв необясним начин, който нямаше нищо общо с шофьорските му умения, колата остана на четирите си колела. Продължавайки да се бори с волана, той инстинктивно отчете, че влекачът се е преобърнал странично.