Майк Лосон - Двойни игри

— Мисля, че знам защо Бакстър подкрепя законопроекта на Бродрик — обади се Ема, изпреварвайки Дебелия. — Но ти сигурен ли си в това, което ни каза, Нийл?

— Разбира се — отвърна с достойнство експертът, очевидно обиден, че някой може да се усъмни в проучването му. — Тя е най-големият финансов спонсор на Бродрик и изобщо не се притеснява да го показва. Освен това…

— Но защо го подкрепя? — повтори Демарко.

— Заради сина си — отвърна Ема.

— Какъв син?

— Някога е била омъжена и е имала син. Казвал се е Крейг Девън, запазил фамилията на баща си. Вероятно разбираш, че жена като Идит едва ли си е стояла у дома, за да отглежда деца. Предполагам, че след развода за него се е грижил баща му, а тя е плащала издръжка. Но както и да е. Крейг и семейството му били в Мадрид, когато терористите взривиха влаковете. Загиват жена му и дъщеря му — внучката на Идит, а той губи око, ръка и двата си крака.

— Господи Исусе! — промърмори Демарко.

— Но все пак оцелява. Връщат го в Щатите. Цели три години лежи по болници, операциите следват една след друга. Преживява всичко най-лошо, което може да се случи: инфекции, отхвърляне на трансплантирани тъкани. Когато най-после го изписват и той се прибира у дома с два крака от титан, кука вместо ръка, превръзка на окото и с чужд черен дроб, Крейг хваща един пистолет със здравата си ръка и слага край на живота си.

Дебелия Нийл не пиеше. Или по-точно не приемаше течности, съдържащи алкохол. Но след като научи за връзката между Идит Бакстър и Бродрик, Ема обяви, че има нужда от едно питие. Двамата с Демарко се качиха в колата и потеглиха към Джорджтаун. Тя мълчеше през цялото време, замислена за съдбата на Идит и сина й.

Демарко направи няколко обиколки, търсейки място за паркиране. Но в Джорджтаун е по-лесно да откриеш девственица в публичен дом, отколкото свободно пространство до тротоара. Накрая Ема не издържа и му заповяда да влезе в някакъв платен паркинг, където вземаха десет долара на час, демонстрирайки обичайното си пренебрежение към парите — особено когато плащаше друг.

Влязоха в „Клайдс“ на Ем стрийт, любимото заведение на Демарко. Ема си поръча мартини „Кетъл Уан“, но Демарко се поколеба. Изпитваше сериозни опасения, че след пиянската вечер с отец Майк ще има проблеми с черния си дроб. Но какво толкова, по дяволите? Тръсна глава и поиска същото питие.

— Познавам Идит Бакстър — въздъхна Ема. — Забележителна жена.

— Откъде я познаваш?

— Списание „Форчън“ организира среща на най-влиятелните жени в бизнеса, която се проведе в хотел „Четири сезона“ в Палм Спрингс. Разбира се, Идит беше голямата звезда. Срещата се превърна в нещо като оргия за създаване на контакти между всички тези влиятелни жени, които се запознаваха помежду си, сближаваха се и се надяваха да си помагат в бъдеще.

— И ти присъства на нея?!

— Ами да. Никога в кариерата си не съм присъствала на подобно събитие. Желанието на организаторите беше да участват не само политици. По онова време аз все още не бях напуснала военното разузнаване, нямах спешни ангажименти и министърът на отбраната ми позволи да присъствам. Беше доста любопитно, тъй като организаторите отпечатаха брошура с биографичните данни на участниците. За мен пишеше само, че работя в Агенцията за военно разузнаване. Всичко останало беше поверително. Но както и да е. Така се запознах с Идит — една невероятно интелигентна жена, принципна, твърда, безкомпромисна и смела. По неизвестни причини…

Ема дори не подозира, че описва себе си, отбеляза Демарко.

— … по неизвестни причини ние с нея се харесахме и по-късно вечеряхме заедно, само двете.

— От това, което съм чел за нея, ми е малко трудно да повярвам, че подкрепя Бродрик — въпреки нещастието, сполетяло сина й.

— Представи си за момент, че си майка на единствен син, когото цял живот си пренебрегвала — въздъхна Ема. — И той изведнъж е обезобразен, след което, в продължение на месеци, наблюдаваш през какви страдания преминава, за да се възстанови. През цялото време знаеш, че никога няма да бъде същият, а накрая той се самоубива. Не допускаш ли, че е възможно да полудееш от чувство на вина, мъка и омраза?

— Вероятно да — кимна Демарко. — Но омраза към кого? Към Ал Кайда, към всички мюсюлмани или към откачалките, които взривяват влакове?

Ема отхапа от резенчето лимон, което плуваше в чашата й.

— Не знам — призна тя. — Но нека приемем, че Идит е решила да отмъсти за сина си. По обичайния за нея впечатляващ начин. Най-вероятно като вгорчи живота на всеки мюсюлманин в тази страна, депортирайки онези, които са успели да преминат границите й, и отказвайки достъп на всички останали. Като не допусне други майки да преживеят случилото се с нейния син. Край на взривените сгради, край на самолетите, които се разбиват в Пентагона, край на атентатите в метрото.