Майк Лосон - Двойни игри

Другата й странност беше пълното равнодушие към секса, въпреки че беше хубава жена. Той подозираше, че тя наближава четирийсет, което изобщо не се отразяваше на безупречната й фигура, издълженото лице с правилни черти и лъскавата черна коса, спускаща се до раменете. Разбира се, Линкълн се беше опитал да я вкара в леглото си, но тя категорично отказа да има нещо общо с него извън деловите им отношения. Именно тези отношения, а не някакви лични чувства го бяха накарали да я провери, при това няколко пъти. Но хората, на които нареди да я следят, не откриха абсолютно нищо. Като младо момиче може би беше имала любовници, но Линкълн я познаваше от двайсет и пет годишната й възраст — един дълъг период от време, през който тя не бе излизала, нито бе живяла с някого.

— Един човек трябва да бъде осакатен или ликвидиран — директно заяви той. — Достатъчно е да претърпи някаква злополука, която ще го вкара в болница поне за два месеца — разбира се, без никакви съмнения, че става въпрос за катастрофа, а не за нещо друго. Ако ти е по-лесно, можеш и да го убиеш. Но в този случай той задължително трябва да е случайна жертва, а не обект на покушение. — Линкълн замълча за момент, после добави: — Например автобус се врязва в тълпата, която чака на пресечката, а той случайно е сред тълпата. — На лицето му се появи лека усмивка, просто за да покаже, че не очаква от нея да кара автобус. Но изражението й си остана непроницаемо. Тази жена няма никакво чувство за хумор, въздъхна в себе си той. Ако не беше толкова добра в работата си, със сигурност щеше да му е безкрайно досадна.

— Колко? — попита кубинката.

Това винаги беше първият й въпрос. Не „кого“, не „защо“ или „кога“, а колко.

— Седемдесет и пет хиляди.

Линкълн смяташе за напълно нормално да задържи половината от сумата, която плаща клиентът. А жената насреща му със сигурност щеше да завиши разходите си — всъщност щеше да ги раздуе. Крайната сума най-вероятно щеше да е някъде около сто хиляди. После, сякаш двамата четяха един и същ сценарий, тя хладно подхвърли:

— Плюс разходите.

— Нима някога съм отказвал да поема разходите ти? — вдигна вежди Линкълн.

— Последния път отказа да ми платиш обувките — обвинително го изгледа тя.

— Защото ми се стори унизително да плащам за подобни дреболии. Не беше моя вината, че кръвта на мистър Потър е попаднала върху обувките ти и се е наложило да ги изгориш, нали?

На практика се беше запънал за тези обувки просто защото му стана забавно. Тя винаги му предоставяше писмен доклад за разходите си, до последния цент. А той винаги се преструваше, че го преглежда внимателно, преди да й плати. След което докладът биваше унищожен — неизменно в негово присъствие.

— Това е разход, свързан с работата — обяви кубинката.

— Ти го казваш — промърмори той, за да я ядоса.

Тя остана мълчалива, заковала поглед в лицето му.

— Срок?

— Незабавно, разбира се. Защо иначе ще ти плащам тези луди пари?

След завръщането на Демарко от Бостън малкият мозъчен тръст се събра в офиса на Дебелия Нийл за обмяна на информация.

Заседанието откри Ема, която закова поглед в кървясалите очи на Демарко и обяви:

— Изглеждаш ужасно!

— Благодаря — кимна Демарко и започна сбития си доклад: — Аутопсиите на Роли Патерсън и Дони Крей не доведоха до категорично заключение. Върху левия хълбок на Роли е открита прясна следа от спринцовка, с помощта на която може би му е била инжектирана субстанция, причиняваща инфаркт. Проблемът е там, че Роли е бил алергичен към абсолютно всичко, с изключение на кислорода. Поддържал се е с инжекции против алергията, които си е поставял сам. Заключението на патолозите е, че в организма му не са открити токсични субстанции.

— Което нищо не означава — поклати глава Ема. — Веднага мога да изброя три-четири вещества, които биха предизвикали инфаркт, без да оставят следи.

Дали не е изпробвала част от тези вещества върху кученцето на Кристин? — запита се Демарко.

— В случая с Дони Крей съдебният патолог е написал, че нищо не подлага на съмнение версията за обикновения идиот, който шофира без колан. Тук проблемът е в самия патолог. Човекът, направил аутопсията на Роли, е бил професионалист. Но този, който е работил върху Дони, е обикновен педиатър от Уинчестър, Вирджиния. Като прибавим факта, че гангстерът Джубал Пю живее съвсем близо до Уинчестър, можем да допуснем евентуална негова намеса върху заключението на споменатия „патолог“.