Майк Лосон - Двойни игри

— Имаш ли доказателства за подобна намеса? — попита Ема.

— Никакви — поклати глава Демарко. — И накрая въздушният охранител. Аз се срещнах с него и останах с впечатлението, че разговарям с къс гранит. Имах предварителна информация, че мисли да се пенсионира, и го заварих да разглежда каталог за моторници. Според мен някой му е подшушнал за намеренията на Юсеф и му е платил, за да го гръмне. Но този тип никога няма да си го признае.

— Проявил ли е изрично желание да лети със самолета, в който е бил Юсеф? — попита Ема.

— Не. Проверката на мой човек от Вътрешната сигурност установи, че Блънт е бил определен за този полет според график, изготвен три седмици предварително.

— Всичко това означава, че ако някой е принудил Юсеф да направи опит за отвличане, той го е организирал така, че това да стане именно по време на дежурството на Блънт — заключи Ема.

— Предполагам — кимна Демарко. Главата му беше в такова състояние, че му беше трудно да определи кое има смисъл и кое не. — Нийл, успя ли да откриеш нещо във финансовото състояние на Блънт и Патерсън?

— Нищо особено — отвърна Дебелия. — По сметките им няма движение на значителни суми, но в случая с Роли възниква въпросът как е платил новия си микробус.

— Възможно е и двамата да са получили по една чанта с пари — възрази Ема. — Ако Роли беше жив, вероятно щеше да каже, че няма доверие в банките и затова е държал спестяванията си под леглото.

— Заключението е, че не получих нищо — въздъхна Демарко. На езика му беше да добави освен най-тежкия махмурлук в живота ми с любезното съдействие на католическата църква .

— Аз разговарях с племенницата на Мустафа Ахмед — едно сладко момиче на име Аниса — започна Ема. — Отказа да сподели каквото и да било, но останах с впечатлението, че й се е случило нещо неприятно. Мисля, че съвсем наскоро е била с примка на шията.

— Каква примка? — учудено я погледна Демарко. — Искаш да кажеш, че е била душена?

— Да, с примка от жица или кабел. Следите ясно си личаха на шията й. Помолих я да се обади на една мюсюлманка, която щеше да гарантира за мен. Направила го е два дни след срещата ни, но изобщо не ми се обади. Затова се присъединявам към казаното от Джо — не получих нищо.

— А ти, Нийл? — попита Демарко.

Дебелият отвори вратичката на хладилника до бюрото си, извади един сладолед на клечка и се зае внимателно да развие опаковката. Започна да докладва едва след като приключи процедурата и отхапа от сладоледа.

— За начало да се спрем на доблестния сенатор Уилям Бродрик. Ако се придържаме към предположението, че Бродрик плаща за терористичните нападения — нещо, в което лично аз дълбоко се съмнявам, — за тази цел ще са му необходими огромни средства. Направих си труда да потърся всички по-значителни плащания от неговите сметки: ликвидация на големи количества акции, изтегляне на спестявания, рязко намаление на банкови депозити и прочие. Не открих нищо. Разбира се, ако Бродрик е продал някаква собственост — да речем, къща или яхта, а парите са вложени под фалшиво име или прехвърлени в чужбина, аз няма как да го установя.

— Но собствеността му би трябвало да е отразена в имуществената му декларация, нали? — попита Демарко. Държавните служители на определено ниво, включително депутатите, бяха длъжни да обявяват финансовото и имущественото си състояние, инвестиции и доходи — не само своите, но и на членовете на семейството си. Самият той не беше на това ниво и никога не беше попълвал подобна декларация. По тази причина не познаваше формуляра.

— Не — отговори на въпроса му Нийл. — На теория тези декларации се изискват само когато доходите на съответния държавен служител предизвикват съмнения за конфликт на интереси. По отношение на собствеността се изисква само изброяване на „активите, предназначени за инвестиция или източник на доходи“. Според това определение си длъжен да декларираш каменовъглената мина, която притежаваш, но не и ловната си хижа в Монтана. Но в случая с Бродрик и това не доведе до нищо.

Следващият държавен служител е мистър Никълъс Файн — продължи след кратка пауза Нийл. — Реших да надникна в личните му данни, въпреки че ти не ме помоли за това. За разлика от шефа си, този Ник изглежда истински гений, завършил „Принстън“ с отличие и със стипендия, а не благодарение на парите на дядо си като Бродрик. Във финансово отношение той няма проблеми, въпреки че не може да се нарече богаташ. Чистият му капитал възлиза на два милиона долара, по-голямата част от който представлява стойността на къщата му.