Майк Лосон - Двойни игри

— Как е спечелил тези пари? — попита Демарко. — Сенатът не плаща чак толкова добре на помощния персонал.

— Основната част е спечелил от сделки с недвижими имоти. Купувал е евтино, продавал е скъпо. Заключението ми е, че Файн не разполага с достатъчно пари, за да финансира операциите, за които говорим. Освен това не забелязах особено движение по сметките му.

— А откри ли нещо около основните спонсори на Бродрик?

— Тъкмо щях да насоча вниманието ти към тях. Тук трябва да спомена, че работата беше доста трудна, тъй като през последните два месеца се наблюдава рязко увеличение на броя на неговите привърженици.

— Добре де, нали ще ми изпратиш сметката си. Казвай какво си открил.

— Много добре — кимна Нийл. — Ще ти спестя подробностите, но трябва да знаеш защо цените ми са високи. Всъщност след като не ти пука…

— Не ми пука! — отсече Демарко.

— Кенет Доблър и Идит Бакстър — пропя Нийл.

— Самата Идит Бакстър?! — ахна Ема.

— Кой е Кенет Доблър? — попита Демарко.

Нийл се засмя. Харесваше му да предизвиква объркване.

— Преди малко споменахме за финансови мотиви — започна той. — Ти попита как могат да се направят пари от приемането на законопроекта на Бродрик. Е, мистър Доблър е открил начин…

— Какъв начин?

— Всяка година федералното правителство, щатските правителства, общинските управи и частните компании изразходват милиарди долари за проверка на своите служители. Те преглеждат кредитни и криминални досиета, образование и още много неща. Мистър Доблър е собственик на фирма, която извършва такива проверки. Много печеливша фирма. Представете си за момент, че законопроектът на Бродрик се превърне в закон. Почти сигурно е, че федералното правителство ще поиска проверка на досиетата на всички американски мюсюлмани. Но не забравяйте, че все още никой не е дал определение на понятието „американски мюсюлманин“. Може би хората, които изповядват исляма? Или други, чиито деди са дошли от мюсюлманска страна? А може би трети, които са сключили брак с мюсюлманин?

Аз се доверявам на стария си алманах, според който в страната живеят почти пет милиона мюсюлмани. Нямам представа как е изчислен този брой, но съм готов да се обзаложа, че цифрата е остаряла и силно занижена. Но нека приемем, че трябва да се проверят пет милиона души. Най-повърхностната проверка на един държавен служител — обикновено за да получи достъп до учреждението, в което работи — отнема около осем часа. А ако към тази проверка трябва да бъдат прибавени още много справки: връзки с чужбина, контакти в държави като Саудитска Арабия, Иран или Пакистан, това ще отнеме тройно повече време. Да речем, че тарифата на мистър Доблър е шейсет долара на час, което е по-малко дори от тарифата на повечето водопроводчици. От опит знам, че компаниите, които обслужват правителството, вземат значително повече. Но да кажем, че сумата е шейсет долара. Умножаваме я по двайсет и четири часа, а след това и по пет милиона. — Нийл направи драматична пауза и обяви: — Това прави седем милиарда и двеста милиона долара. Милиарди, с главно М.

— Господи! — простена Демарко.

— Oui — кимна Нийл. — Дори ако Доблър трябва да раздели поръчката с други компании от бранша, печалбата му пак ще бъде милиони, вероятно стотици.

— Но откъде е сигурен, че именно неговата компания ще получи поръчката? — попита Демарко.

— Връзки и контакти — лаконично отвърна Нийл. — Най-вече с хора като Бил Бродрик, когото спонсорира. Но ако трябва да бъдем честни, този човек притежава богат опит в тази област и компанията му е една от най-добрите.

— Добре, ясно — обади се Ема. — Но въпросът е дали Доблър е човек, който би избил семейството на Реза Зариф, за да получи изгодна поръчка.

— Това не знам — отвърна Нийл. — На пръв поглед той не прилича на престъпник, а на съвсем порядъчен бизнесмен. В същото време именно той има финансовия мотив, който търси Джо.

— А какво ще кажеш за Идит Бакстър? — попита Демарко. — Защо подкрепя Бродрик? Не мога да си представя, че и тя търси някакъв изгоден контракт, още повече че на нея със сигурност не са й нужни пари.

Дори Демарко знаеше коя е Идит Бакстър — еталон на американската бизнесдама. Бивш директор на три компании от класацията на 500-те най-големи на списание „Форчън“, две от които беше спасила от почти сигурен фалит. Бакстър беше един от големите играчи в областта на компенсационните пакети, а именно — заплати, опции за акции и още куп тлъсти бонуси за повече от сто милиона долара годишно. Снимката й се беше появявала два пъти на корицата на списание „Тайм“, а председателят на Федералния резерв редовно я търсеше, когато му трябваше съвет от частния сектор.