Майк Лосон - Двойни игри

Ема спокойно се приближи до вожда, който отлепи задника си от кладенеца и се втренчи в нея. Беше висок над метър и деветдесет и я гледаше от горе на долу. Тя свали воала, за да може той да види лицето й, впи очи в неговите и нареди на преводача:

— Кажи му веднага да прекрати това!

Видя как лицето на вожда започна да се налива с кръв. Той не беше свикнал жени да разговарят с него по подобен начин. За миг сякаш щеше да я удари, но успя да се сдържи с цената на огромни усилия. После процеди няколко думи през плътно стиснатите си устни.

— Казва, че това е работа на племето — преведе човекът до нея. — А вие трябва да се приберете в палатката.

Ема беше сигурна, че пред заплахата да не получи пари и оръжия вождът щеше да отстъпи, но само за да отложи екзекуцията до отпътуването на американците. Едновременно с това беше наясно, че трябва да му даде шанс да запази репутацията си. По-скоро би ги избил всичките, отколкото да й позволи да го унижава пред очите на цялото племе.

Хвърли кос поглед през рамото си. Мъжът, който крещеше в центъра на площада, беше млъкнал. Вързаната жена се беше свлякла с прахта. Събралата се тълпа гледаше към Ема и вожда. Всички, включително и жените, държаха камъни в ръце.

— Кажи му, че американската армия иска тази жена — обърна се към преводача тя. — Кажи му, че ни трябва… готвачка.

Хендерсън, който сега стоеше до Ема, каза:

— Госпожо, не можете да направите това.

— Кажи му — продължи Ема, пренебрегвайки забележката на Хендерсън и без да откъсва очи от вожда, — че ще му платим хиляда долара за жената.

Вождът я погледна, после обърна глава към тълпата.

— Тази жена има дъщеря — обяви той.

— Кажи му, че ще научим и дъщерята да готви — каза Ема. — А той ще получи петстотин долара за нея.

— Госпожо, за бога! — простена някъде зад гърба й Хендерсън.

Когато се прибраха в базата с жената и дъщерята, полковникът я нахока както си знаеше, а после попита какво, по дяволите, да правят с афганистанката и дъщеря й. Една година по-късно, благодарение на Червения кръст и връзките на Ема с някои влиятелни хора в Щатите, жената и момичето бяха прехвърлени на американска земя. Разбира се, жената изобщо не успя да се приспособи към новия начин на живот и дълбоко намрази Ема. Но дъщерята нямаше такива проблеми. Тя не само се адаптира, но и успя да получи добро образование. В момента беше заместник-директор на банка в Мериленд. Именно тя щеше да каже на Аниса Азис, че може да има пълно доверие на Ема.

Но Аниса не се обади и на другия ден Ема се върна във Вашингтон.

Демарко допусна грешка, уведомявайки Махоуни за намерението си да отскочи до Лонг Айланд, за да се срещне с въздушния охранител, който бе застрелял Юсеф Халид в самолета. Грешка, защото Махоуни изсумтя:

— Е, след като и без това ще пътуваш на север, няма да е зле да се отбиеш при Флин и да вечеряш с отец Майк.

Това означаваше, че трябва да излети от Вашингтон още на разсъмване, да посети въздушния охранител в Ню Йорк, а после да хване първия самолет за Бостън. Тоест да изтърпи не две, а три досадни проверки на различни летища. А след срещата с Флин и вечерята със свещеника да преспи в Бостън, тъй като щеше да изпусне последния полет. Да не говорим за допълнителното ставане в зори за първия самолет обратно, което без съмнение щеше да бъде придружено с тежък махмурлук.

Но той беше достатъчно честен, за да признае, че очаква с нетърпение вечерята с отец Майк.

Предната вечер Демарко набра номера на Орин Блънт и затвори в момента, в който насреща прозвуча мъжки глас. Нямаше никакво намерение да пита дали е удобно да го посети, просто щеше да почука на вратата му.

Както и направи. Отвори му мъж със списание в ръка, облечен в избеляла дънкова риза, панталони в цвят каки и рибарски ботуши. Беше висок почти колкото Демарко, но с доста по-деликатно телосложение. Сивата му коса беше подстригана късо, а изражението на лицето и очите му бяха мечтата на всеки покерджия: не издаваха абсолютно никакви емоции.

Демарко му показа служебната си карта и поясни, че иска да поговорят за стрелбата в самолета. Блънт го гледа безизразно в продължение на цяла секунда, а после го покани да влезе. Посочи му един стол пред масата за хранене и се настани срещу него. Не му предложи нищо за пиене.

— Защо сте тук? — попита домакинът. — Бордът на Управлението за транспортна сигурност вече ме освободи от отговорност за стрелбата.

Списанието лежеше на масата пред него. Приличаше на каталог за моторници.