Майк Лосон - Двойни игри

— Човек не се храни с ракети — усмихна се вождът.

— Три хиляди долара за отиването до летището — добави тя. — Плюс пет хиляди за всеки унищожен транспортен самолет и две хиляди за всеки хеликоптер. Говорим за американски долари.

Това беше невероятна сума за хората от тази част на света. Ема беше сигурна, че вождът ще отдели съвсем минимална част от нея за хората си. Освен това щеше да излъже за бройката на унищожените противникови самолети, но това беше без значение. Главната цел беше да се блокират бойните операции на руснаците.

Вождът замълча. Сведе поглед към картата, разтворена на земята в прахта, и с черния си нокът проследи маршрута към летището.

— Три хиляди за хеликоптер — обяви офертата си той.

Преговорите приключиха и Ема нареди на един от рейнджърите да се свърже с базата. Хеликоптерът, с който щяха да се приберат, щеше да разтовари и обещаното оръжие. Отговорът беше, че ще трябва да изчакат шест часа, без обяснение за причините. Те можеха да бъдат от всякакъв характер — лоши метеорологични условия, технически проблем, операции на руснаците. Но това нямаше значение просто защото беше извън нейния контрол. Тя отиде в предоставената им палатка, където я чакаха нейните хора, и взе една от опаковките с ХГУ, или „Храна, готова за употреба“ — наречена така от някой бюрократ с криворазбрано чувство за хумор. Започна да отваря кутия компот от праскови с абсурдно малката отварачка, приложена към пакета, но в същия миг отвън се разнесоха викове и подсвиркване.

— Хендерсън, иди да видиш какво става — нареди тя на един от рейнджърите.

Човекът направи знак на преводача и двамата напуснаха палатката.

След по-малко от две минути се върнаха.

— Готвят се да пребият с камъни някаква жена, заради прелюбодеяние — докладва Хендерсън.

Изглеждаше шокиран, въпреки че беше виждал какво ли не по време на дългата си служба в армията.

Ема затвори очи и разтри слепоочията си. Беше наясно, че не бива да предприема каквото и да било. Заповедта беше изрична: никаква намеса в живота на местните, съюзяване с вожда на всяка цена. Но тя не можеше да не се намеси.

Стана и излезе от палатката.

— Госпожо! — извика подире й Хендерсън. — Къде отивате, за бога?

Ема не му обърна внимание и насочи очи към това, което минаваше за централен площад на селото. Там стоеше жена с вързани на гърба ръце. На лицето й беше изписан ужас. До нея се беше изправил някакъв мъж, който крещеше на събралата се тълпа. Не беше ясно дали е религиозен водач, съдия или съпруг на жената. Докато мъжът крещеше, на площада се появиха момчета с кошници и тенджери, които бяха пълни с камъни. Очите им блестяха от нетърпеливо очакване.

Ема потърси с поглед вожда и най-сетне го откри. Беше се подпрял на селския кладенец, пушеше цигара и си бъбреше с някакъв тип. В един момент махна с ръка към вързаната жена и ухилено поклати глава. Явно беше подхвърлил на афгански фразата, която би прозвучала приблизително като: „Можеш ли да повярваш какво е направила тъпата кучка?“.

Ема се обърна към преводача — мъж с хлътнала брадичка и боязливи очи.

— Ела с мен! — заповяда тя и решително се насочи към вожда.

— Не се намесвайте, госпожо! — обади се зад гърба й сержант Хендерсън. Тя сякаш не го чу. Той въздъхна, промърмори някакво проклятие и се обърна към останалите: — Пригответе оръжията си!

Ема беше в компанията на четиримата рейнджъри вече трета седмица. Без много приказки им беше обяснено, че тя ще командва през цялото време на операцията, без да споменават нито чина й, нито организацията, към която принадлежи. Но полковникът, който провеждаше инструктажа, изрично подчерта, че става въпрос за човек от високите етажи на властта. Войниците стигнаха до извода, че високата руса жена е представител на някоя от разузнавателните централи и изпълнява предварително съгласувана с армията политическа мисия. Но въпреки това им беше трудно да приемат идеята, че ще се насочат към опасните територии на Афганистан под командата на красива млада жена. Разбира се, те бяха рейнджъри и щяха да изпълняват нейните заповеди, но това, което практически очакваха, беше тя да се вслушва в съветите на сержанта — един изключително опитен ветеран. Не им трябваше много време да разберат, че тази жена е достатъчно интелигентна, за да търси съветите на сержанта, но решенията винаги вземаше сама. Още тогава Ема притежаваше качествата на лидер, който внушава доверие, подчинение и вярност. Само за няколко дни рейнджърите свикнаха с мисълта, че трябва да изпълняват заповедите й. Но не и сега. Сега всички членове на отряда бяха убедени, че тя прави погрешна стъпка — най-малкото по отношение на тяхната мисия.