Срещата се провеждаше в офиса на Нийл. Ема също присъстваше, отзовала се доста неохотно на молбата на Демарко. Каза, че учи кучето на Кристин да си върши работата навън и никак не й се щеше да прекъсва процеса. А Демарко веднага си я представи как използва нещастното животинче като пухкав парцал, с който бърше напикания персийски килим. За късмет Ема не одобряваше политиката на Бил Бродрик и в крайна сметка прецени, че проблемите на Демарко са по-важни от обучението на миниатюрния пес.
След като се затвориха в изолираното за външен шум и електронна намеса помещение — Нийл изпитваше панически страх от хора с умения като неговите — Демарко накратко ги запозна с фактите и заключи:
— Аз не знам дали наистина става въпрос за някаква супер конспирация, но прекалено много неща изглеждат лишени от логика.
— Например? — попита Нийл, който през цялото време ровеше в някаква кутия.
— Например последователността. Първо, Реза Зариф избива семейството си, което според всичките му познати изобщо не се вписва в характера му. Впоследствие човекът, чийто отпечатък е открит върху кутията с патрони, умира при автомобилна катастрофа още преди ФБР да го разпита. После идва ред на смотаняка Роли Патерсън, който, въпреки студеното време, излиза да обиколи Капитолия, зърва Мустафа Ахмед и изведнъж се превръща в герой. Действията на Роли Патерсън са точно толкова необичайни, колкото тези на Реза. На всичкото отгоре той също умира, преди да бъде разпитан от когото и да било. О, щях да забравя — в двора на Роли беше паркиран току-що закупен микробус.
— Значи приемаш, че Роли е бил предварително информиран за появата на окичения с бомби Мустафа и му е било платено, за да го застреля. — Нийл най-после успя да извади нещо от кутията, в която ровеше, но Демарко не видя какво е то.
— Нищо подобно не приемам! — възрази Демарко. — Просто посочвам, че е възможно. Допускам, че нещо такова се е случило и на онзи въздушен шериф в самолета, който застреля похитителя. Според мен той също е бил информиран за намерението на Юсеф Халид да отвлече самолета и също като Роли е ликвидирал този човек — преди евентуалните му признания при разпит.
— И охранителят ли е мъртъв? — вдигна глава Нийл.
— Не съм чул подобно нещо. Отидох в Ню Йорк да разговарям с него, но той не си беше у дома. Това е една от причините да потърся помощта ти. Някой трябва да движи нещата, докато го търся.
Едва сега видя предмета, който Нийл беше извадил от кутията — една от онези електронни игри, които дават на хиперактивните хлапета по време на пътувания, за да ангажират вниманието им.
— И друго ме безпокои — подхвърли той към темето на Нийл, наведено над играта. — С изключение на семейството на Зариф, при никое от трите терористични нападения няма жертви — разбира се, като не броим извършителите. Реза беше свален, преди да разбие самолета си в Белия дом; бомбата на Мустафа не избухна, а похитителят на самолета беше застрелян, преди да направи каквото и да било, ако оставим настрана уплахата на пътниците. Не мога да приема, че това щеше да се случи, ако зад тези атаки действително стоеше Ал Кайда.
— Всъщност какво искаш от нас? — обади се за пръв път Ема.
— Няколко неща. Първо, Нийл трябва да открие кои са най-верните поддръжници на Бродрик.
— Копеле мръсно! — изръмжа Нийл, но възклицанието му беше предназначено за една от фигурките на дисплея. — Нима наистина допускаш, че Бродрик може да е замесен в тези инциденти?
— Не казвам това, но всички събития работят в негова полза. Възможно е някой да ги предизвиква умишлено, за да плаши хората и да ускори приемането на законопроекта. Ако е така, същият този някой най-вероятно оказва и финансова подкрепа на Бродрик.
— Не знам — колебливо въздъхна Нийл. — Този някой трябва наистина да иска приемането на законопроекта. Две деца бяха убити, за бога!
— Вече мислих за това — кимна Демарко. — И стигнах до два основни мотива. Единият е омразата. Онзи, който върши всичко това, ненавижда мюсюлманите и иска да бъдат третирани като евреите в нацистка Германия — жълти звезди по реверите и всичко останало.
— Но защо мюсюлманите трябва да бъдат мразени?
— Не знам, Нийл! Защо някои хора са фанатици, а други се превръщат в заклети расисти? Между другото човекът, за когото е работил Дони Крей — някакъв тип на име Джубал Пю, — ръководи организация за господство на белите, а в къщата на Роли открих расистки памфлети. Затова допускам, че зад цялата работа може би стоят хора, които ненавиждат мюсюлманите или са фанатизирани расисти. Като оня Тимъти Маквей с налудничавата идея в главата, който започна да взривява наред.
Читать дальше