Майк Лосон - Двойни игри

Преди някой от двамата слушатели да възрази на логиката му, Демарко побърза да добави:

— Вторият мотив са парите.

— Парите? — вдигна вежди Нийл. — Как могат да се правят пари от подобно нещо?

— Не знам, но когато Конгресът приеме някой закон, има хора, които печелят пари, и други, които губят пари. Това е нещо като физически закон в политиката.

— Но как се печелят пари от изхвърлянето на студенти мюсюлмани? — продължи с въпросите Нийл.

— Вече ти казах, че не знам! — сопна му се Демарко. — Остави тази проклета игра и слушай какво говоря! Убеден съм, че трябва да търсим финансов мотив, най-вече сред поддръжниците на Бродрик.

— Трябва да търсим и нещо друго — обади се Ема.

— Какво?

— Опит. Ако тези инциденти не са организирани от Ал Кайда, трябва да насочиш вниманието си към човек или група хора, които имат достъп до C-4 и могат да направят пластмасов пистолет. Хора с подобен опит, със съответните контакти и организационни умения за планирането на такива операции.

— Имаш право — кимна Демарко, а след това изведнъж реши да влезе в ролята на шеф, макар прекрасно да знаеше, че нито Ема, нито Нийл търпят някой да ги командва. — Значи Нийл открива кой подкрепя Бродрик, а след това проверява дали тези хора мразят мюсюлманите, дали имат финансов мотив и опит в организирането на атентати. Освен това той проверява финансовото състояние на Роли и онзи въздушен шериф, който гръмна похитителя. Любопитно ми е да разбера как Роли е платил за новия си автомобил. През това време аз ще изискам резултатите от аутопсията на Роли и Дони Крей, а едновременно с това ще се опитам да открия нещо повече за онзи охранител.

— А какво искаш да направя аз? — подхвърли Ема.

Демарко не познаваше мюсюлмани и това му беше проблемът. Нито един, призна пред Ема той. Не беше успял да поговори с жената на Юсеф, защото тя не знаеше английски, а той нямаше представа дори какъв език се говори в Сомалия. Но основната причина за проваления разпит се криеше във факта, че беше бял и приличаше на служителите на ФБР, които вече я бяха разпитвали.

Най-голямата слабост в неговата конспиративна теория беше невъзможността да открие доказателства, че някой от двамата — Мустафа Ахмед или Юсеф Халид — е бил принуден да извърши терористичен акт. Една от причините за това беше неспособността му да разговаря с хората от техния кръг.

Но Ема познаваше мюсюлмани, освен това тя беше жена. Демарко се надяваше, че тя ще открие някой, който е бил достатъчно близък с Мустафа Ахмед, за да го накара да облече бомбената жилетка. Решиха да се концентрират върху Мустафа, защото той беше живял във Вашингтон, докато семейството на Юсеф се намираше в Ню Йорк.

Първата работа на Ема беше да се свърже с един човек, който владееше няколко езика, използвани в мюсюлманския свят. Казваше се Зафарула Назимудин, мюсюлманин от пакистански произход, който беше работил като преводач за военното разузнаване. Колегите му в агенцията така и не бяха успели да се научат да произнасят или да запомнят сложното му име и предпочитаха да го наричат Зафа.

Ема плати на един шофьор на необозначено такси да им отстъпи колата си за един ден, след което помоли Зафа да седне зад волана и да поговори с шофьорите на таксита, които обслужваха квартала на Мустафа. Надяваше се, че така ще научат нещо за този човек и ще открият хора, които са били близки с него. Зафа изпълни задачата за по-малко от три часа, вероятно защото беше изключително интелигентен.

— Всички говорят едно и също, Ема — обяви той. — Мустафа е бил запален по футбола, а най-близка с него е била племенницата му — спортистка от олимпийска класа, получила стипендия от Университета на Вирджиния. На сенника на таксито си държал нейна снимка — запечатала мига, в който вкарва гол с глава. Постоянно я показвал на колегите си.

Четири часа по-късно Ема пристигна в Шарлотсвил, щата Вирджиния, и успя да омае една любезна жена от отдела за настаняване на студенти, за да разбере къде живее племенницата на Мустафа.

Аниса Азис беше по-скоро впечатляваща, отколкото красива. Издължено лице с високи скули, масивен нос и гъсти вежди над живите черни очи, излъчващи интелигентност. Беше облечена в тениска и анцуг — вероятно обичайното всекидневно облекло на всички спортисти, но Ема остана с впечатлението, че това момиче просто лети по игрището, когато има мач. В момента, в който отвори вратата и се озова очи в очи с нея, момичето стана необичайно нервно. Може би защото не познаваше Ема, а може би защото беше очаквала посещение на официално равнище (най-вероятно от ФБР) заради постъпката на вуйчо си.