Майк Лосон - Двойни игри

След двайсетгодишна служба се уволнил и основал компания за ченгета под наем за фирми във Филаделфия. Не след дълго компанията му надвила местната конкуренция и отворила офиси в други градове. След известно време се заела с бизнеса с охранителните системи и разкрила филиали по цялото Източно крайбрежие. Преди пет години започнал да предлага биографични проучвания и справки за кандидатите за работа в частни компании, щатски и федерални агенции.

— За мен работи цяла армия пенсионирани експерти — похвали се той. — От ФБР, СУП, бивши военни и бивши ченгета. Никой не може да прави справки по-бързо и по-добре от тях. Разполагам с подходящи компютърни системи, имам съответните контакти и ноу-хау.

— Чух, че сте убеден привърженик на законопроекта на сенатор Бродрик — така наречения „Закон за регистрация на мюсюлманите“ — подхвърли Демарко.

— Дяволски сте прав — кимна Доблър и очите му се оцъклиха още повече. — Бродрик е единственият човек във Вашингтон, който не си заравя главата в пясъка пред опасността, която представляват тези хора.

— Говори се, че поддържате законопроекта, защото при евентуалното му приемане вашата компания ще получи поръчката за проверка на американските мюсюлмани.

След тази реплика Демарко получи шанс да види с очите си как се променя цветът на лицето му. Зачервяването тръгна от шията, разпространявайки се нагоре със силата на горски пожар.

— Нима намеквате, че върша нещо нередно? — заплашително изръмжа Доблър, а червенината покри челото му и опря в косата.

— Съвсем не, сър — отвърна Демарко с усмивката на човек, който е врял и кипял в кухнята на политиката. Прибави към нея едно заговорническо намигване и добави: — Всички знаем как стават нещата във Вашингтон — едната ръка мие другата…

— Аз не мия нищо! — отсече Доблър. — Аз просто поддържам един политик, в когото вярвам!

— Разбирам, сър — кимна Демарко и побърза да смени темата. — Колко души работят за вас?

Тръгна си половин час по-късно, без да стигне до някакво полезно заключение относно Кен Доблър. Надут и самодоволен тип с арогантно поведение, но нищо не сочеше, че е притискал мюсюлмани да извършват терористични актове, което би улеснило приемането на законопроекта на Бродрик.

Погледна часовника си. Пет следобед, край на работното време. Влезе в един бар, който се намираше в непосредствена близост до офисите на Доблър. Надяваше се там да завари един-двама негови служители, които да не са прекалено впечатлени от величието на шефа си.

Кубинката беше търпелива като ловец на елени в подземен заслон, но след осемте часа, прекарани в една кола с Хорхе, започваше да се изнервя. Тъпакът направи няколко опита да завърже разговор — от онези, които търсят сближаване на сексуална основа. През живота си тя беше виждала доста тъпаци, които бяха по-привлекателни от дебелака зад волана, но дори Хорхе да изглеждаше като Антонио Бандерас, той не би имал никакъв шанс. За нея сексът просто не беше приоритет. В крайна сметка му заповяда да млъкне, напомняйки му, че му се плаща да я вози, а не да дрънка. Хорхе побърза да се подчини. Последните четири часа прекараха в напрегнато мълчание. Кубинката получи облекчение само за няколко минути, когато го изпрати да купи храна и кафе.

Беше разочарована, но не и изненадана от факта, че Демарко се беше отървал невредим от катастрофата на магистралата. Това беше един шанс, от който тя се беше възползвала, но върху който нямаше пряк контрол. Щяха да се появят и други възможности, разбира се.

Нещата щяха да са далеч по-лесни, ако й бяха заповядали да го ликвидира. Би могла да го направи с пушка от триста метра или с пистолет от един, използвайки заглушител — както стана с Джеръми Потър, един от сътрудниците на Линкълн. Тя бе обучена от най-големите специалисти в бранша и беше в състояние да взриви Демарко на парченца — при отваряне на входната врата, при запалване на колата или при включване на мобилния телефон.

Беше убивала политици с многобройна охрана, беше премахвала престъпници, които изобщо не напускаха своите домове крепости. Ликвидирането на човек, който нямаше специална подготовка и охрана и който на всичкото отгоре не подозираше, че е мишена, едва ли беше по-трудно от размазването на муха. Но ликвидирането му по начина, който й бяха възложили — да изглежда като случайна жертва на инцидент, съвсем не беше проста работа. Особено в тази страна.

В момента той седеше в отсрещния бар. Ако се намираха в Израел, с една граната, хвърлена през прозореца, тя би могла да го ликвидира заедно с известен брой невинни посетители, разбира се. Деянието щеше да бъде приписано на Хамас, а по отношение на Демарко щеше да се използва обичайната формулировка: горкият човечец просто се бе оказал в неподходящо време на неподходящо място. Но тук, във Филаделфия, това не можеше да се случи.