Майк Лосон - Двойни игри

— Кой конгресмен?

— Не мога да ти кажа. Мога да му предам — или да й предам, че проявяваш интерес. А ако той, или тя, реши да ти каже, ще се свърже директно с теб.

— Глупости — мрачно поклати глава Файн. — Ако член на Конгреса иска да научи подробности за нападенията, той директно ще се свърже с ФБР. Освен това дейността на Конгреса винаги е пряко свързана с държавните институции. Ето защо ми е трудно да повярвам, че имат нужда от някой като теб да им върши работата.

Полуистината не свърши работа и Демарко реши и той да зададе един въпрос.

— А ти защо се интересуваш с кого контактувам?

По лицето на Файн пробяга усмивка, сякаш не можеше да повярва на подобна наглост.

— Вероятно знаеш, че сенатор Бродрик е оглавил борбата на Америка срещу радикалните мюсюлмани. Той е единственият човек в тази администрация, който се опитва да направи нещо, а не само да хленчи. Неговият законопроект има фундаментално значение и дебатите върху него са нещо напълно естествено. Но след като се запознах с естеството на въпросите, които задаваш, останах с впечатлението, че искаш да мътиш водата. Струва ми се, че се опитваш да изградиш сценарии, които не съвпадат с доказателствата за споменатите терористични нападения. Според мен се стремиш да заблудиш американския народ за случилото се.

Да заблудиш американския народ?! Демарко не разполагаше с властта да заблуждава когото и да било. А и какви ги дрънкаше този Файн? Откъде знаеше какви въпроси е задавал?

— Виж сега…

Файн обаче не му позволи да довърши.

— Ще ти кажа и още нещо — вдигна ръка той. — Всеки законопроект се приема трудно, независимо за какво се отнася. Моята работа е да помогна на сенатор Бродрик за приемането на неговия законопроект. Никак не ми харесва фактът, че ми пречат хора като теб — хора без никакви правомощия.

— Отиваш твърде далеч — поклати глава Демарко и, придържайки се към правилото, че всяка лъжа трябва да бъде последователна и логична, побърза да добави: — Един конгресмен прояви любопитство към определени подробности и това е всичко. Изобщо не се опитвам да преча на законодателния процес, а още по-малко имам за цел да заблуждавам някого. Аз просто…

— Един конгресмен значи — отново го прекъсна Файн. — Току-що си спомних, че председателят е близък със семейството на един от терористите. Той ли ти възложи разследването на инцидентите? Ние сме наясно, че Махоуни е противник на законопроекта.

Навлизаха в опасна територия.

— Председателят не ми е възлагал нищо — отсече Демарко и решително се изправи. — Съмнявам се, че изобщо ме познава.

— Още не сме свършили — спря го Файн.

— Напротив.

— Не знам каква игра играеш, Демарко, но бъди сигурен, че тя ще бъде прекратена! Няма да ти позволя да пречиш на един толкова важен законопроект. А ако не ми кажеш за кого работиш, ще се обърна към ФБР с идеята да надникнат отблизо в твоето житие-битие. Защото имам всички основания да подозирам, че намесата ти в едно федерално разследване е криминално престъпление. Освен това ще поговоря с мой приятел от данъчната администрация и ще му препоръчам да хвърли едно око на доходите ти. Чух, че имаш къща в Джорджтаун и се питам как можеш да си я позволиш. Приятелят ми от данъчното със сигурност ще си зададе същия въпрос. Ще поискам и справка от Службата за управление на персонала (СУП), в която трябва да се уточни твоята длъжност и да се опише как точно си заработваш заплатата. Това като начало. Сигурен съм, че има десетки други начини да ти вгорчим живота, ако веднага не се скриеш там, откъдето си изпълзял!

Демарко се беше сблъсквал с куп чиновници като Файн — хора, които се криеха зад авторитета на началника си. Но този очевидно беше голям гадняр и се опитваше да постави нещата на по-високо ниво.

— Трябва да тръгвам, Ник — небрежно подхвърли той. — Ще поговорим някой друг път.

Това прозвуча добре, сякаш изобщо не му пукаше от заплахите на Файн. Всъщност обаче беше точно обратното: предпочиташе никой да не разговоря с ФБР и данъчните за него. Тези институции го безпокояха, но без да го плашат. Съвсем друго беше положението със СУП, една от задачите на която беше да определя заплащането на държавните служители. В тази служба се работеше по абсурдно стриктни правила, които до голяма степен определяха точно какви бяха функциите на служителите с неговата заплата. Ако СУП се вгледаше в работата на Демарко, той несъмнено щеше да бъде изваден от категорията, в която се намираше, а това със сигурност щеше да му отнеме възможността да поддържа къщата си в Джорджтаун, и без това ипотекирана до последната керемида.