Майк Лосон - Двойни игри

— А също така и с Рик Уолтърс…

Лидерът на малцинството в Сената.

— Мисля, че тези момчета са го засипали с безброй обещания от сорта „имай търпение, и на теб ще ти дойде времето“. Но другият сенатор от Вирджиния също не е вчерашен… Имай предвид, че това са само догадки, сладурче. Не знам никакви подробности.

Което означаваше, че Миранда не бе спала с никой от участниците в тези срещи.

— Ами законопроектът на Бродрик? — подхвърли Демарко.

— Голяма работа, а? — усмихна се Миранда.

— Какво е участието на Файн?

— Бих казала, тотално. Бродрик е невероятен късметлия — ако можем да наречем късмет разминаването на косъм с вдигането във въздуха на Капитолия. Но именно Ники е човекът, който успя да придвижи този законопроект в Сената.

— Това мога да го приема — кимна Демарко. — Нима Бродрик действително е толкова лека категория, колкото изглежда?

— И да, и не — отвърна Миранда. — Човекът не е интелектуален гений, но е много амбициозен. Движи го груба, неудържима и бясна амбиция. Не личи от външния му вид, но такава жажда за власт не се среща всеки ден. А като прибавим и факта, че работи с още деветдесет и девет не по-малко жадни за власт негодници, нещата започват да се изясняват.

— Какъв иска да стане? Може би президент?

— Не. Всъщност да, разбира се, че иска да стане президент, но не това го мотивира.

— А какво?

— Съперничество в семейството.

— Ти ме будалкаш!

— Не. Бил Бродрик е класически случай на пренебрегнатото второ дете в семейството. Вниманието на баща му било изцяло насочено към двамата му братя. Единият е преуспяващ неврохирург, а другият, който живее на Западното крайбрежие, е истинска холивудска звезда и получава далеч повече покани за посещение в Белия дом от батко си Бил. Чувала съм, че ако споменеш братята му в негово присъствие, той те поглежда така, сякаш ще скочи и ще те удуши. Но днес, за пръв път, откакто е избран за сенатор, Бродрик е център на общонационален дебат и се радва на далеч по-голямо внимание от това, което получават братята му. Това няма как да не му хареса, повярвай ми.

Демарко забеляза, че Миранда отново поглежда към сивокосия хубавец на бара. Време за тръгване. Благодари за информацията и направи опит да плати сметката, но тя не му позволи, подхвърляйки, че само за обувки харчи повече от неговата годишна заплата. А накрая, когато той вече обличаше палтото си, небрежно подхвърли:

— Успя ли най-сетне да забравиш бившата си съпруга?

Той се засмя, седна отново и й разказа за ареста на братовчед си и невероятното нахалство на Мари, дръзнала да му поиска помощ. След което заключи:

— Да, определено се отървах от нея.

Миранда Блум дълго го гледа с прекрасните си тъмни всевиждащи очи.

— Това изобщо не е вярно, скъпи — прошепна тя и лекичко го потупа по ръката.

Оливър Линкълн седеше на верандата си в Кий Уест, пиеше студено кафе и прелистваше последния брой на списанието за мъже „Джи Кю“. До слуха му достигаше тихото бълбукане на близкия фонтан. Той обичаше фонтаните, а в имението му имаше цели три. Репортажът за италианските моделиери му напомни да се обади на Рубиначи и да си уговори час. Пролетта наближаваше, а той имаше нужда от няколко леки костюма. Но този неаполитански шивач беше толкова претрупан, че ако не го посети час по-скоро…

— Извинете за безпокойството, мистър Линкълн.

Той извърна глава към прислужницата Есперанца.

— На телефона е мистър Харис. Казахте да не ви безпокоя, но…

— Всичко е наред, мила. Ще говоря с него, благодаря.

Линкълн винаги се държеше любезно с прислугата си. Плащаше им добре, а те от своя страна му се отблагодаряваха с всеотдайни грижи. Но не беше доволен от факта, че го търси Харис. Този човек играеше ролята на свръзка. Причината за обаждането му можеше да бъде само една — клиентът иска да разговаря лично с Линкълн. А това означаваше да напусне удобния си дом и прекрасната сенчеста веранда с бълбукащото фонтанче.

— Какво има, Харис? — вдигна слушалката той. С този човек нямаше нужда да бъде любезен.

— В единайсет и половина се очаква „Пруденшъл“ да достигне седемдесет, „Америгаз“ — трийсет и два, „Джонсън енд Джонсън“ — петдесет и шест, „Креди Суис“ — петдесет и осем, и „Чъб“ — деветдесет и седем — делово докладва Харис.

Този човек работеше за една от големите брокерски компании. Ако по някаква случайност органите на реда забележеха, че клиентът или Линкълн влиза във връзка с компанията (или компанията търсеше тях), това нямаше да им се стори необичайно. Когато клиентът или Линкълн се обаждаха на Харис, те не използваха директния му телефон, а номера, който фигурираше в указателя. В случай че някой подслушваше телефона на Линкълн, щеше да чуе сравнително точните прогнози на Харис за котировките на пет компании в определен час от деня. На практика обаче тези котировки съставляваха десетцифрен телефонен номер (703-256-5897), който принадлежеше на уличен телефонен автомат, а часът на падежа всъщност беше часът, в който Линкълн трябваше да се обади на този номер.