Майк Лосон - Двойни игри

— Господин директор, законопроектът на сенатор Бродрик вече е внесен в Камарата на представителите — продължи водещият. — Но моите източници сочат, че членовете на Камарата не бързат особено да го поставят на гласуване. Какво е вашето мнение?

Колиър отговори умно, посочвайки, че той е само полицай, а гласуването на законите е работа на председателя. Махоуни побесня и му се прииска да бръкне в телевизора и да удуши ококорения негодник.

Но източниците на Ръсърт имаха право — Махоуни действително правеше всичко възможно да задържи законопроекта максимално дълго на ниво комисия — разбира се, действайки подмолно. За председател на комисията назначи Джеймс Брайс — конгресмен от Масачузетс, който му се подчиняваше безпрекословно. Заповедта му беше законопроектът да бъде разнищен докрай, да се оспорва мястото на всяка точка и запетая, а накрая да се поиска мнението на осемдесет и пет души експерти. На практика Махоуни беше в състояние да държи вечно даден законопроект в съответната комисия, но тук случаят беше по-особен — глупостите на Бродрик бяха привлекли прекалено силно медийно внимание. Брайс щеше да изпълни заповедта му без никакви възражения, но Махоуни си даваше сметка, че забавянето не може да се проточи безкрайно.

На следващия ден той се появи в Капитолия в настроението на пробудена насред зима мечка и първата му работа беше да привика Демарко, за да си го изкара на него. Естествено, това предизвика негодуванието на служителя за специални поръчения. Най-малко пет-шест хиляди щатни агенти на ФБР се занимаваха с издирването на терористи. Бюрото разполагаше с всичко — жива сила, опит, техника и власт. Освен това се радваше на пълната подкрепа на Министерството на вътрешната сигурност, а АНС вероятно вече подслушваше всички мобилни телефони в Америка. ЦРУ също участваше, опитвайки се да разкрие връзки на терористите с атентатите в чужбина. Но най-вероятно агентите му слухтяха и вътре в страната, какъвто им беше навикът. Оттук възникваше и логичният въпрос: след като всички тези държавни институции с хиляди добре подготвени служители не могат да открият доказателства за заговор, как, по дяволите, да го направи Демарко?!

На което председателят спокойно отговори, че всички споменати държавни институции са твърдо убедени, че Ал Кайда стои зад последните терористични нападения. Единственото изключение бил той, Джон Махоуни, но това съвсем не означавало, че е готов да си сложи главата в торбата, като го признае пред онези, от които зависят нещата. Много по-лесно му беше да стовари тоягата върху бедната глава на своя подчинен, педантично изброявайки всичко, което той не беше успял да свърши: не беше доказал, че Дони Крей е замесен в нещо повече от продажбата на незаконно оръжие на Реза Зариф; не беше открил конкретни доказателства, че някой е притиснал извършителите на терористични актове да се обърнат срещу собствената си страна; и накрая — не беше открил нищо около покойния Роли Патерсън, което да доказва, че този човек е нещо по-различно от героя, когото Махоуни лично беше наградил с орден.

— Кажи ми каква ще е следващата ти стъпка, по дяволите? — изрева в заключение председателят.

— Надявах се, че вие ще ги убедите да направят аутопсия на Роли — отвърна Демарко. — Просто за да се уверим, че е починал от естествена смърт.

Махоуни мълча в продължение на цяла минута.

— Добре — въздъхна най-после той. — Това може да се уреди. Ще звънна на началника на охраната и ще му кажа, че тъй като Роли беше един от нас и ликвидира онзи терорист, те трябва да го резнат, за да се уверят, че някой от Ал Кайда не е боднал Роли с отровна спринцовка. А той не е човек, който ще замеси името ми.

— Има и още нещо — промърмори Демарко.

— Какво?

— Искам аутопсия и на Дони Крей. Трябва да сме сигурни, че си е счупил врата при автомобилна катастрофа.

— Ама ти за кого ме вземаш? — ревна Махоуни. — Да не съм губернатор на Вирджиния?! Мога да уредя аутопсията на Роли, но тази на Крей е абсолютно извън моите правомощия!

Нищо не беше извън правомощията на Махоуни. Той просто не искаше да предприеме нищо, свързано с атентатите, което да привлече вниманието на медиите. Достатъчно му беше, че познава Реза Зариф и умишлено бави законопроекта на Бродрик.

— Но ти си прав — добави с внезапно омекнал тон председателят. — Те са длъжни да проверят как точно е умрял онзи тип. А ти трябва да измислиш как да стане това.

Демарко изобщо не си направи труда да възразява. От опит знаеше, че с това нищо няма да спечели. Поведението на председателя се определяше единствено от личните му интереси. Демарко не възрази и по още една причина — надяваше се, че Патси Хол, новата му позната от АБН, ще успее да направи нещо по въпроса.