Майк Лосон - Двойни игри

Но преди да се види с нея, трябваше да свърши още нещо.

Трябваше му помощ.

Той седна зад бюрото си и посегна към слушалката с намерението да се обади на Ема. В същия момент телефонът иззвъня и той се стресна.

— Обажда се мисис Дрейк от офиса на сенатор Бродрик — прозвуча женски глас в мембраната. — Сенаторът би желал да ви види точно в единайсет.

О, боже.

Офисът на Бродрик се намираше в Дърксън Билдинг. Демарко влезе и се представи на администраторката, която беше най-близо до вратата — младо момиче със сламеноруса коса, чийто акцент го накара да мечтае за цъфнали магнолии, ментов джулеп и прекрасна компания. Можеше да бъде безнадеждно влюбен в италианска прелюбодейка от Куинс, можеше да бъде омаян от сладката учителка от Айова, но в сърцето му винаги имаше запазено място за блондинки с южняшки акцент, които неизменно повдигаха либидото му. Младата дама вдигна слушалката, натисна някакъв бутон и съобщи за появата на мистър Демарко. Пет минути по-късно той последва двете загорели бедра, които го поведоха по вътрешен коридор.

Мъжът в просторния кабинет не беше сенатор Бродрик, а висок и строен чернокож, малко над четирийсет, с издължен нос, къса коса и добре оформена брадичка. Веждите му бяха леко извити и в съчетание с брадичката, му придаваха вид на красив, но мрачен дявол.

Той не стана от мястото си зад бюрото, не му протегна ръка, а просто посочи стола пред бюрото.

— Сядайте, Демарко. Аз съм Ник Файн, шеф на канцеларията на сенатор Бродрик.

— Доколкото ми е известно, сенаторът е пожелал да ме види — отвърна Демарко.

— За ваш късмет сенаторът изобщо не знае кой сте, а аз съм на мнение, че е във ваш интерес нещата да си останат така.

Демарко се ядоса. Тоя тип беше използвал името на Бродрик, за да го привика в Дърксън Билдинг! Той не правеше изключение от повечето служители в Капитолия, които тутакси хукваха към кабинета на сенатора, пожелал да ги види, но ако му бяха казали, че го привиква някакъв сътрудник на Бродрик, най-вероятно изобщо нямаше да му обърне внимание.

Файн не си направи труда да изчака реакцията му и разтвори папката пред себе си.

— Вашето досие е доста, хммм, лаконично — хладно обяви той. — В него пише, че сте юрист, назначен в Камарата на представителите на длъжността специален съветник. Не е посочено на кого сте пряко подчинен, а длъжностната ви характеристика се изчерпва с два реда безсмислици, от които изобщо не става ясно с какво всъщност се занимавате. Надявам се да ме осветлите по този въпрос, мистър Демарко. Какво работи един специален съветник?

Титлата на Демарко, приблизително копие на която беше изписано със златни букви на вратата на кабинета му, беше измислена от Махоуни и действително беше пълна безсмислица. За да получава заплата от федералното правителство, той трябваше да бъде държавен служител. Но Махоуни не искаше да се разчува, че работи за него, и затова измисли въображаемата длъжност, нямаща нищо общо с председателя на Камарата на представителите. След това прикачи към нея неразбираемата титла и я предаде в ръцете на някакъв дребен бюрократ, който отговаряше за създаването на щатни бройки в законодателния орган на правителството. В резултат Демарко започна да получава чек на всеки две седмици, но — както този Ник Файн бе успял да установи — никой не беше в състояние да каже точно с какво се занимава и за кого работи.

В отговор на логичния въпрос Демарко само сви рамене.

— Работя точно това, което е написано. Аз съм специален съветник, който отговаря за контактите, имащи отношение към работата на Конгреса.

След което си отбеляза наум, че за пръв път използва думичката „отговаря“.

Файн мълча в продължение на цяла минута, заковал очи в лицето му.

— Не се прави на умник, Демарко — отбеляза най-после той.

Той издържа на погледа му, но не каза нищо, обзет от мрачното предчувствие, че го чакат неприятности.

— Чувам, че задаваш въпроси за терористичните нападения, сполетели страната през последната седмица — хладно продължи Файн. — Бих искал да знам кой ти е дал право да ги задаваш.

„Когато можеш, винаги казвай истината — обичаше да повтаря Махоуни. — Това е единственият начин да не забравиш лъжите, които ръсиш.“ Спомнил си тази мъдрост, Демарко каза:

— По принцип се занимавам с по-деликатни въпроси. Когато някой член на Камарата има нужда от информация, но не желае да замесва хора от екипа си — най-вече при контакти с други правителствени органи, — той обикновено се обръща към мен. Така се случи и при конкретния случай: един конгресмен ме помоли да потърся повече подробности за терористичните нападения.