Майк Лосон - Вътрешно разследване

— А какви са личните им отношения? Близки ли са помежду си, приятели ли са? Бъроус лоялен ли е към Морели, тоест има ли нещо повече извън отношенията им на служител и работодател?

Паки се замисли за момент и докато размишляваше, устните му се движеха, все едно дъвчеше нещо много малко с големите си предни зъби.

— Приятели ли са? Не. Но Бъроус обича Морели.

— Обича го? Искаш да кажеш, че е обратен?

— Не. Ейб го обича платонически. Боготвори дори земята, по която стъпва Морели, а Морели дори и не знае, че Ейб съществува.

— Имаш ли някакво основание за това твърдение, Паки?

— Нищо конкретно. Просто чувството, което изпитвам, когато ги видя заедно. Не са като сенатор и помощник — по-скоро като съпруг и раболепна, благоговееща пред него съпруга. А има и разни истории — добави Паки с блеснали очи, наслаждавайки се на ролята си на клюкарка.

— Какви истории?

— Ами например как веднъж в Ню Йорк, преди Морели да стане кмет, някакво ченге го спряло една вечер, защото карал колата както му падне, по средата на шосето. Бъроус платил глоба от хиляда долара и му взели книжката, защото карал пиян. Ченгето, което ги спряло, казало, че Бъроус е шофирал, но шест месеца по-късно партньорът му заявил, че Бъроус бил свеж като кукуряк, а Морели така се бил отрязал, че едва говорел.

— Значи Бъроус си е сложил главата в торбата заради Морели?

Паки сви рамене.

— Докъде би стигнал Бъроус заради Морели, Паки?

— Мисля, че се изразих достатъчно ясно.

Паки се поколеба за миг, след това добави:

— Ейб би умрял за него.

— Вижте — каза Реджи, — трябва ли да продължаваме да се срещаме точно тук? Тръпки ме побиват от това място.

— Това е църква — каза човекът от другата страна на прозорчето. — Как може да ви побиват тръпки в църква?

— Не знам, но е така. Изглежда ми, де да знам, богохулно, че го правим тук.

— Хм — каза човекът. — Включен ли е диктофонът ви?

— Да — каза Реджи. — Прекалено е тъмно да си водя записки, по дяволите! — И на мига съжали, че е изпсувал в църква.

В статия на първа страница на „Уошингтън Поуст“ пишеше, че от ЦРУ обявили разкриването на тренировъчна база на Ал Кайда в Нигерия преди три месеца. Нигерийският президент Джозеф Мбанедо яростно отрекъл, че страната му подслонява терористи, но американският посланик в Обединените нации настоял да бъдат наложени икономически санкции върху западноафриканската държава. Предишния ден високопоставен служител на ЦРУ информирал репортера на „Уошингтън Поуст“ Реджиналд Хармън, че задълбочен анализ на сателитни снимки от Националната служба за разузнаване разкрил, че предполагаемата тренировъчна база всъщност се оказала футболно игрище, използвано от членовете на методистка мисионерска църква на километър-два оттам. Говорителят на ЦРУ Мерилин Сийли казала, че е докладвано за допуснатата грешка на президентския съветник по националната сигурност Стивън Мартел и вече се предприемат дипломатически стъпки за туширане на последствията от нея.

Сами Уикс, детективът миньонче, когото Ема назначи да следи Чарли Еклънд, докладва:

— Всяка сутрин на път към Лангли той се отбива в „Старбъкс“ на шест пресечки от дома си. Обича мока. Излиза от колата — след него и онзи огромен бодигард с квадратната глава — и заедно влизат в кафенето, за да си купи мока. Обикновено е там около седем сутринта, плюс-минус пет минути.

— Благодаря ти, Сами — каза Ема.

Реджи не знаеше какво се случва, но източникът му от ЦРУ до момента не го беше подвел по никакъв начин. Това копеле дори го превръщаше в звезда. На всичко отгоре покрай събитията напоследък той понамали и пиенето.

Източникът му каза да отиде в „Старбъкс“ във Фолс Чърч. Около седем сутринта щял да пристигне черен лексус, от него щели да слязат белокос мъж и един здравеняк и да влязат заедно в кафенето. Реджи трябваше да изчака да излязат, което се случи пет минути по-късно.

Когато белокосият тръгна да слиза по стълбите, Реджи пристъпи насреща му и в същия момент здравенякът бръкна под сакото си и Реджи видя автоматичния му пистолет в кобура. Майко мила.

— Извинете ме — каза Реджи, — вие ли сте Чарлс Еклънд?

Белокосият направи знак на другия, че всичко е наред, и каза:

— Да.

— Името ми е Реджи Хармън, господин Еклънд. Репортер съм от „Уошингтън Поуст“. Чудех се дали имате някакъв коментар по статиите, които наскоро публикувах, относно големите гафове на ЦРУ в Западна Африка и Индонезия. Не знам дали сте ги чели, но…