Майк Лосон - Вътрешно разследване

Демарко за кратко поспори с него, но после осъзна, че Маркъс е прав. С неговото досие никой нямаше да му повярва, че не е замесен в убийството.

— Не, няма да говоря с полицията — каза тихо Маркъс, — но ще оправя нещата. Да, ще оправя нещата.

Не говореше на Демарко, а даваше обещание пред себе си.

— Не бъдете глупав — каза Демарко. — Пол Морели е сенатор на Съединените щати, не някой квартален наркопласьор. Ако искате да направите нещо, отидете в полицията.

Маркъс се изправи и бавно достигна височината си от метър и деветдесет и пет. Демарко се изправи срещу него.

Маркъс отново хвърли поглед към жената на дансинга, после към Демарко. В очите му блестяха сълзи. Той протегна дългите си ръце и ги сложи на раменете на Демарко, след което се наведе, така че лицата им едва не се докоснаха. Той се ухили — усмивка, която противоречеше на проблясващите сълзи в очите му.

— Ти наистина си въздух под налягане. Известно ли ти е?

Маркъс заобиколи Демарко и бавно се насочи към дансинга, към жената в червената рокля и мъжа, който танцуваше с нея.

Демарко бързо си тръгна от заведението. Не искаше да става свидетел на бурята, която всеки момент щеше да се отприщи.

Блейк Хановър носеше същата жълта пижама, с която беше облечен и последния път. Седеше си в креслото и синият резервоар на пода до него съскаше като змията на Ева, докато му помагаше да диша. Изглеждаше толкова по-зле от последното посещение на Ема, че тя се зачуди дали не носи същите дрехи, защото няма сили да се преоблече. Апартаментът миришеше на стар умиращ човек.

— Трябва да ми помогнеш за Чарли Еклънд — каза Ема.

Хановър се усмихна и Ема видя, че дори и това като че ли му костваше усилия. И знаеше защо се усмихва: каква ирония точно от него да потърси помощ. Но Хановър нямаше сили да прави саркастични коментари. Попита само:

— Защо?

— Дълга история, Блейк. — Веднага осъзна, че никога досега не го беше наричала с малкото му име. — Въпросът е, че Еклънд помага на един мъж да стане президент, а мъжът, на когото помага, е убиец.

— Обикновено се превръщат в убийци едва след като станат президенти — отбеляза Хановър.

Може би не е чак толкова слаб, помисли си Ема.

— Но как мога да ти помогна аз? — попита Хановър.

— Имам нужда от начин да контролирам Еклънд. Имам нужда от някакво предимство.

— Ами желая ти късмет — каза Хановър. — Няма да откриеш нищо гнило във финансите му. Чарли е богат. Роден е в купчина пари. А ако реши да краде… Е, човек, който успява да прикрие следите на парите на ЦРУ от Конгреса и от Управлението за правителствена отчетност, не би имал никакви проблеми да скрие и собствените си пари. А ако си мислиш да се хванеш за секс, и това можеш да забравиш. Лично аз мисля, че Чарли е асексуален. Никога не е бил женен и никой не знае да е имал и гадже. Години наред хората си мислеха, че е обратен, но и за това няма доказателства. Опитвам се да ти кажа, че дори и като млад сексът не е бил приоритет за Чарли, а сега, на тази възраст, още по-малко. Така че ако си смятала да го спипаш чрез секс или пари, ще трябва да измислиш друг начин.

— Някакви предложения?

Хановър поседя известно време, без да каже нищо, и като че ли беше съсредоточил цялата си енергия да поеме следващата глътка въздух.

— Всъщност — каза накрая — единственото, което го вълнува, е ЦРУ. Управлението е целият му живот. Ако искаш да престане да те тормози, трябва да се захванеш с това, което му е най-ценно.

Хановър отвори уста, за да каже още нещо, но се закашля — стържещ, влажен, отвратителен звук. Ема отиде до кухнята и напълни една чаша с вода от мивката. Поднесе чашата към пресъхналите устни на Хановър и той отпи няколко малки глътки, след което й направи знак да дръпне чашата.

— Имаш ли кой да ти помага? — попита Ема.

Блейк поклати глава.

— Искаш ли да се обадя на някого? Мога да уредя сестра да се грижи за теб. Аз ще платя.

Хановър пак поклати глава.

— От хосписа ще дойдат утре сутрин, но аз си викам, какъв е смисълът да се проточват нещата? Имам един стар 45-милиметров в нощното шкафче до леглото ми. Дали би могла да ми го донесеш?

— Не мога да го направя, Блейк. Съжалявам.

Хановър се засмя.

— Така си и мислех. Ама реших, че ще е забавно да пробвам.

Докато шофираше, Ема си мислеше какво й беше казал Хановър: единственото, което вълнува Еклънд, е работата му и ЦРУ.

И тогава й просветна — имаше начин да обезоръжи Еклънд.

Извади мобилния си от калъфа на колана, но промени решението си. Съмняваше се, че Еклънд подслушва телефонните й разговори, но защо да рискува? Отби в една бензиностанция и се обади от автомата. Час по-късно, уверена, че никой не я следи, тя пиеше кафе с двама мъже в една боулинг зала в Арлингтън.