Майк Лосон - Вътрешно разследване

Ема слезе по стълбите на училището с наведена глава, ровейки в чантата си за ключовете от колата. Отляво се чу вик. Момчетата, които беше видяла да седят пред училището, сега играеха баскетбол. Рингът нямаше мрежа, а по таблото имаше пет-шест дупки, за които Ема беше сигурна, че са от куршуми. Тъкмо когато погледна нататък, тя видя как едно хлапе, което не беше по-високо от метър и седемдесет, прелетя и заби топката. Все едно имаше метални пружини в кльощавите си крака. Изражението на пълно задоволство по лицето на хлапето, увиснало от ринга, очарова Ема.

Тя извърна очи от играта в посока към колата си и удоволствието й моментално се изпари. Чарли Еклънд стоеше до мерцедеса й. На няколко крачки встрани бодигардът му движеше глава, все едно проследяваше траекториите за чист изстрел.

— Защо имате бодигард? — попита Ема, когато стигна до колата си.

— Преди една година — Еклънд хвърли поглед към своя човек — решихме, че унищожението на един южноамерикански наркокартел ще донесе изгода на един амбициозен полковник. Бяхме успели да унищожим картела, но за съжаление шефът му остана жив. Това не беше част от плана. Е, този господин, кокаиновият магнат, имаше репутацията на безпощаден човек и я демонстрира, като уби нашия полковник и семейството му по много брутален начин, но по-важното, някак си успя да разбере, че аз съм лично замесен в неговите несгоди. И тогава, по някакъв късмет, приятелчето изчезна и не можем да го открием. Минаха шест месеца и подозирам, че може да е мъртъв, но не съм сигурен, и дотогава… — Еклънд посочи с глава бодигарда си.

— Прекрасно — промърмори Ема. — И какво правите тук?

— Ние…

— Ще престанете ли да казвате „ние“. ЦРУ няма нищо общо с каквото и да се занимавате. Това си е ваша операция, Чарли. По някаква причина наблюдавате сенатор Морели, както и Джо Демарко, както и мен.

Кожата около очите на Еклънд се набръчка, когато той се усмихна.

— Без значение дали става въпрос за мен или за Управлението — каза той, — ние… Извинете ме. Аз, аз искам да прекратя това, с което сте се заели.

— И с какво по-точно смятате, че се занимавам?

— В момента вие и вашето приятелче разследвате смъртта на Лидия Морели и аз искам да престанете. Мигновено. Искам тази малка драма да се разиграва без външна намеса. Достатъчно добре ли ме разбрахте?

За момент Ема се вгледа в Еклънд, преди да отговори.

— Имали сте хора, които са наблюдавали Пол Морели в нощта, когато жена му беше убита. Нали, Чарли?

Еклънд не отговори, но очите му бяха едновременно бляскави и някак плоски, като пластмасовите очи на евтините кукли.

— Предполагам — продължи Ема, — дошли сте, за да отправите някоя заплаха, да ми кажете какво ще ми се случи, ако не изпълня каквото искате.

— Правилно — кимна Еклънд. — Удоволствието е толкова голямо, когато човек си има работа с умни хора.

— Ами действайте тогава.

— Много добре. Имате си приятелка, красива млада жена, която живее с вас. Свири на виолончело. Тя пътува доста. Точно си говорихме за наркотици. Не мислите ли, че ще бъде много тъжно, ако следващия път, когато тръгне нанякъде, намерят огромен пакет хероин в куфара й?

Ема направи крачка към Еклънд, но той не се отдръпна. Просто източи врат, за да я погледне.

— А вашият приятел Демарко по рождение, така да се каже, има връзки с организираната престъпност. Мога да измисля един куп начини да се възползвам от тази ситуация.

Ема сведе глава, така че лицето й застана на сантиметри от това на Еклънд.

— Чарли — почти шепнешком изрече тя, — мислите ли, че бодигардът ви е достатъчно добър, за да ми попречи да ви убия?

След обяд Демарко се върна в офиса си и завари две нови съобщения на гласовата си поща. Първото беше от Ема и потвърждаваше това, което той вече знаеше — че Исая Пери е бил добър ученик с отлични перспективи. Съобщението й завършваше със загадъчното изявление, че Чарли Еклънд от ЦРУ отново е говорил с нея. По-късно щяла да му обясни какво й е казал Еклънд, но за известно време нямало да може да му помага при разследването. Вместо това щяла да се опита да намери начин да ги отърве от Чарли Еклънд.

Второто съобщение беше от един конгресмен, който споделил с председателя опасенията си, че синът му взема наркотици, но не можел да бъде сигурен. Махоуни му бе дал номера на Демарко.

Демарко се изненада, че Махоуни му е намерил нова задача, когато току-що му беше поръчал да разследва смъртта на Лидия Морели, но осъзна, че Махоуни може би е говорил с конгресмена преди настоящата му задача. Другата възможност, разбира се, беше на Махоуни да не му пука с колко неща едновременно товари Демарко. Помисли си дали да не игнорира съобщението на конгресмена за няколко дни, но след като, така или иначе, не знаеше каква да бъде следващата му стъпка по отношение на Лидия, реши, че не му пречи да говори с човека за сина му. Също така си помисли, че ако го следят, тази извънредна мисия би могла да обърка преследвачите му, а и щеше да е много готино да има и някой друг объркан, освен него, макар и за кратко.