Майк Лосон - Вътрешно разследване

— Но защо им е било да убиват тези двамата? — попита Демарко.

— Работата е дебела, Джо, ЦРУ шпионира сенатор или под давление на сенатор. Еклънд може да ги е убил, защото сме ги идентифицирали и се е уплашил да не проговорят.

Демарко се замисли, опитвайки се да смели всичко, което беше чул току-що.

— Лидия беше убедена, че човекът, който помага на съпруга й, не е от ЦРУ. Познава го лично.

Ема сви рамене.

— Не мисля, че умни хора като Пол Морели и Чарли Еклънд биха се затруднили да заблудят Лидия.

— Може би — съгласи се Демарко, — но според мен има и трети сценарий. Възможно е Сътъл и Ван Хорн да са работили за някой друг, не за Еклънд, а Еклънд да е наблюдавал Морели поради причините, които ти посочи — надявайки се, че Морели ще направи гаф, от който ЦРУ по-късно може да се възползва.

— Прав си — кимна Ема. — И това е възможно. Но тогава защо Сътъл и Ван Хорн са мъртви?

— Защото, след като ти ги идентифицира, шефът им, който и да е той, е решил, че става уязвим.

— Но ако шефът им не е Еклънд, откъде ще знае това? Единствените, които знаят, че съм идентифицирала Ван Хорн и Сътъл, са Марв Питърсън и Чарли Еклънд от ЦРУ. И ти, разбира се.

— Не, и още един човек знае — отбеляза Демарко. — Махоуни. Той научи, когато му казах, че ме преследват някакви тъпаци, които преди време са били наемани от ЦРУ. Така че е възможно Махоуни да е казал на Морели и онзи, с когото Морели е говорил, да е решил да ги извади от играта.

Демарко погледна към картината на Елиху Ведер, наречена „Анархия“. Централната фигура беше една полудяла гола Медуза, която стоеше насред развалините на нещо като правителствена сграда. В ръката си държеше факел, все едно се канеше да подпали града — предполага се, Вашингтон. Което може би не е чак толкова лоша идея, помисли си той.

— Ама че гадна бъркотия — въздъхна Демарко. — Имаме Лидия, която твърди, че съпругът й е въплъщение на Сатаната. Имаме този тип Еклънд, който може да е, но може и да не е приятелче на Морели. Имаме двама мъртви разбойници, за които не знаем нито за кого са работили, нито кой ги е убил и защо. А Лидия Морели е в изтрезвителна клиника, или защото е халюцинираща алкохоличка, която има нужда от медицинска помощ, или защото съпругът й я е пратил там под ключ, за да й попречи да се добере до пресата. А, да, имаме и още нещо: моя шеф, който си мисли, че Пол Морели ходи по вода.

Демарко се изправи.

— Къде отиваш? — попита Ема.

— В Бостън. Махоуни ме праща.

— Защо?

— Някаква задачка, свързана с един от служителите му. Нищо интересно. Но може и просто да се опитва да ме откъсне от Морели. Не знам. Знам само, че работя за този човек и затова заминавам. Ти можеш да си седиш тук и да се ядосваш, но цялата история далеч надхвърля онова, за което ми плащат. Не са ми в категорията един сенатор на Съединените щати, един председател на Камарата на представителите и един долен малък заговорник от ЦРУ. Единственото, което ми възложиха, беше да разбера дали има нещо гнило около смъртта на Тери Финли.

— Каквото се оказа, че има.

Демарко не знаеше как да отговори. Затова просто си тръгна.

Махоуни поддържаше малък персонал в Бостън и жената, която ръководеше бостънския офис — над шейсетгодишна, белокоса, с внушителна гръд, — от години работеше за него. Името й беше Маги Долън и Демарко беше убеден, че тя страда от раздвоение на личността. В един момент беше въплъщение на самото състрадание и прегръщаше бабичката, загубила чека с пенсията си, а минутка по-късно ругаеше като моряк по някакъв идиот, който не играел по свирката на Махоуни.

Маги се бе обадила на Махоуни да докладва за възникнал проблем. По настояване на председателя бе наела на непълен работен ден някакво хлапе от Харвард, защото бащата на хлапето разполагал с много пари и голяма власт. Миналата седмица хлапето започнало да се държи странно — закъснявало за работа, тръгвало си по-рано, имало вид на не спало и не яло дни наред. Според Маги било откачило. Опитала се да разговаря с него, но то не искало да й каже какъв му е проблемът.

Една от самоличностите на Маги искала да уволни тоя безполезен харвардски лигльо, но знаела, че това може да навлече на Махоуни проблеми с богатото татенце. Маги Номер две обаче ужасно се притеснявала за горкото дете, да не вземе да си пререже вените, защото тя не би понесла подобно нещо да й тежи на съвестта. И помолила Махоуни да й даде Демарко под наем, за да се опита да разбере какво става.