Майк Лосон - Вътрешно разследване

— Не разбирам — каза Ема.

— Е, веднъж и на теб да ти се случи — изръмжа Хановър и преди Ема да успее да каже каквото и да било, добави: — Не позволявай на уж невинната му външност на миловидно старче да те заблуди. Ако си го ядосала, ти може да си следващата, която ще изяде.

— Можеш ли да се сетиш по каква причина би се интересувал от някой сенатор?

— Кой сенатор?

— Няма значение. Да речем, че проявява огромен интерес към един сенатор. Какво би го подтикнало?

Хановър сви рамене.

— Идват ми наум няколко причини. Например сенаторът може да се е разфучал за нещо, което ние сме направили…

Това е интересно, помисли си Ема — човекът вече беше пенсионер, а и се бяха отнесли с него ужасно, но той продължаваше да казва „ние“, все едно още работеше за ЦРУ. Може пък да бе сбъркала в преценката си за лоялността му.

— … или пък се бърка в бюджета на ЦРУ — ето това вече би разярило Чарли, — а може и да е в комисията по разузнаването към Сената и да задава грешните въпроси.

Хановър направи кратка пауза.

— Знаеш ли, Чарли е толкова стар, че дори е познавал Алън Дълес. С всичките тези простотии, които започнаха след единайсети септември, когато назначиха този крал на разузнаването да води парада, ни принудиха да си играем на „мамо, може ли“ с Конгреса всеки път, когато искаме да се изакаме, задължиха ни да се занимаваме с всеки изпаднал полицейски участък в града — такива неща много биха раздразнили Чарли. И ако този сенатор ги е погнал за нещо… Е, на Чарли му се иска да е така, както беше в доброто старо време, когато никой не знаеше какво, по дяволите, вършим.

Ема познаваше Джуди Пауъл по възможно най-тривиалния начин — бяха съседки повече от десет години.

„Административен асистент“ обикновено означаваше, че жената работи като обикновена секретарка, но тази формулировка й придаваше фалшива значимост и намекваше, че се съблюдава равнопоставеността между половете. В случая с Джуди Пауъл обаче длъжността „административен асистент“ удряше право в десетката. Тя беше работила за някои от най-важните хора във Вашингтон през последните трийсет години и поради огромния й талант работата й далеч не се ограничаваше до вдигането на телефона и уговарянето на командировки за шефа си. В момента работеше за сенатор Майкъл Сандовал, председател на Комисията по разузнаване към Сената на САЩ.

Ема почука на вратата на Джуди.

— Ема! — възкликна Джуди от радост, че я вижда. Джуди харесваше Ема по същата причина, по която и Ема харесваше Джуди — и двете бяха изключително умни и способни. Джуди беше едра жена и се чувстваше добре в тялото си. Харесваше й да е такава, каквато е. Обличаше се добре, косата й беше внимателно фризирана, за да подхожда на кръглото й лице, и гримът й винаги беше перфектен. Съпругът й работеше в Националния архив, но Ема нямаше никаква представа с какво се занимава, а и се съмняваше, че някога ще разбере. Хенри Пауъл говореше по-малко от всеки друг мъж, когото някога бе познавала.

Веднъж Ема беше на гости на Джуди и обсъждаха фирмата за поддържане на градини, която и двете ползваха. Нивото на обслужване беше спаднало и двете дискутираха положението, опитвайки се да решат дали да не си потърсят друга фирма, или да положат усилия да ги сложат на място. Джуди беше попитала съпруга си за мнение по въпроса. Той сведе вестника, който четеше, направи физиономия, която възприеха като „идея нямам“, и продължи да чете. Тогава Джуди каза:

— О, Хенри, толкова много ти благодаря за съдействието.

А с Ема сподели:

— Хенри произнесе почти цяло изречение преди две седмици. Аз го попитах: „Хенри, все още ли си лудо, страстно влюбен в мен?“ И знаеш ли той какво отвърна? Каза: „Даммм.“

По онова време Ема подозираше, че Хенри наистина все още е лудо, страстно влюбен в жена си.

След като се настаниха в кухнята на Джуди, Ема каза:

— Исках да те помоля за една услуга. Голяма услуга.

— Добре — кимна Джуди.

— Каква е позицията на сенатор Пол Морели спрямо ЦРУ?

Ема искаше да разбере защо Еклънд се интересува от Морели, но темите, които се дискутираха на съвещанията на Комисията по разузнаване, често бяха секретни, следователно не можеше просто да се сдобие с копие от архивите на Конгреса, за да разбере какво ли е направил Морели, за да раздразни хората в Лангли. Но тъй като присъстваше на повечето от тези съвещания заедно с шефа си, Джуди сигурно знаеше. Да пита направо какво се говори на тези съвещания обаче беше недопустимо — и двете го знаеха.