Майк Лосон - Вътрешно разследване

Имаше предвид, че е трябвало да измисли как да я принуди да му съдейства.

— Не, няма да се получи и да, трябвало е — каза Ема. И затръшна вратата в лицето на Чарли Еклънд.

Блейк Хановър умираше от рак на белите дробове.

Апартаментът на Хановър се помещаваше в една червеникавокафява рушаща се сграда в евтината част на Вашингтон. Беше се пенсионирал от ЦРУ като служител с възможно най-високата заплата, но Ема подозираше, че трите му развода са стопили приходите му до такава степен, че едва-едва стигаха да поддържа мизерния едностаен апартамент, в който живееше. Беше седнал в едно оцапано кресло, облечен с кафява хавлия, жълта пижама и кафяви пантофи. Прозрачна тръбичка, която излизаше от една малка синя бутилка, вкарваше кислород право в носа му. Беше изцяло плешив заради химиотерапията; кожата му беше жълтеникава, направо като восъчна, а голото му теме беше обсипано с големи грозни червеникавокафяви струпеи. В дясната си ръка държеше кърпа и постоянно кашляше в нея. Кърпата беше цялата в петна от засъхнала кръв.

Преди двайсет години, когато Ема се запозна с Блейк Хановър, той беше як русоляв шпионин, който палеше цигара от цигара. Беше циничен и преситен от живота. По онова време беше главен агент на съвместна операция на ЦРУ и Военното разузнавателно управление и тази операция, заради безпощадната тактика на Хановър, ненужно беше унищожила живота на една млада китайска шпионка. Ема презираше Хановър и смяташе, че чувствата им са взаимни. За нищо на света не би се обърнала към него за помощ, ако не знаеше, че някогашните му работодатели са се отнесли зле с него.

Преди пет години, в момент, когато Хановър очаквал да се пенсионира и да го обсипят с благодарности, златни часовници и почетни плакети, ЦРУ имало нужда от изкупителна жертва за някаква операция, която здравата се била оплескала. Хановър бил избраната жертва. Ема се съмняваше, че Хановър поначало е бил кой знае колко лоялен служител, но след злополучния край на кариерата му смяташе, че чувствата му към старите му работодатели ще са горчиви. Освен това умираше — което Ема не знаеше, преди да отиде да се види с него, — така че може би щеше да е дори още по-склонен да каже истината. Приближаващата смърт обикновено имаше подобен страничен ефект.

— Та защо разпитваш за нашето приятелче Чарли?

— Кръстосаха ни се пътищата — отвърна Ема. — Или по-скоро шпагите.

— О, колко жалко.

Хановър се засмя, след това смехът му премина в кашлица, като при всеки експлозивен спазъм изтощеното му тяло леко се повдигаше от стола.

— Какво си направила, че да ядосаш Чарли? — попита Хановър, когато отново можеше да диша.

— Има ли значение?

Хановър се замисли.

— Не, предполагам, че не. Какво искаш да знаеш?

— Искам да знам какво работи в Лангли.

Пресъхналите устни на Хановър потрепнаха от задоволство.

— Би могло да се каже, че е счетоводител. И този, който носи големите пари.

— Счетоводител?

— Да. Чарли прикрива парите. От години го прави и много го бива, може би точно затова от толкова години работи там.

Ема знаеше за какво говори Хановър. Конгресът даваше на ЦРУ милиони долари всяка година и голяма част от тези пари беше предназначена за определени неща. Очевидно работата на Еклънд беше да отклонява парите натам, където ЦРУ желае да ги похарчи. Да речем, Конгресът дава на ЦРУ няколко милиона, за да наеме и обучи устни преводачи от арабски език, но ЦРУ предпочита да похарчи тези пари, за да се сдобие с данни за руския ядрен арсенал. ЦРУ обикновено така правеше — решаваше, че от всички други то най-добре знае какви трябва да са приоритетите му. Очевидно задачата на Чарли беше да нагласи сметките така, че да се види как Управлението е похарчило парите в упорити опити да наеме хора, владеещи арабски, но, уви, въпреки всички усилия с цялата тази сума са успели да наемат едва двайсетина преводачи.

— А когато Конгресът не ни даде достатъчно пари, за да свършим всичко, което искаме — обясни Хановър, — Чарли е спец в откриването на други източници.

Като например да краде наркотици и да ги разменя срещу ракети земя-въздух както в онази операция във Филипините, помисли си Ема.

— Но е замесен и в много други неща. Вре си носа в активни операции, съдейства за планирането на нови, анализира входящата информация. Като някакъв проклет паяк е. През повечето време просто си седи и наблюдава какво се случва, но от време на време изпълзява по мрежата си и изяжда нещо.