Майк Лосон - Вътрешно разследване

За семействата на Пол и Лидия Морели имаше изчерпателна информация в медиите. Бащата на Морели бил механик, а майка му — домакиня. Всичките му братя и сестри бяха живи и се числяха към средната класа. Морели като че нямаше кръвна връзка с влиятелни хора нито в политиката, нито в бизнеса, а заради това, че е политик с италианска фамилия, беше разследван обстойно за връзки с организираната престъпност. Очевидно такива не бяха открити.

Родителите на Лидия бяха по-нависоко в обществената стълбица, отколкото тези на Морели. Баща й бил федерален съдия, а майка й, богата наследница, спокойно би могла да се нарече дама от висшето общество, въпреки че бе работила в различни художествени галерии. Лидия нямаше братя или сестри, също както и баща й. Майка й имаше сестра, която работеше като редактор на детски книги.

Кариерата на бащата на Лидия приключила позорно, когато бил обвинен, че е повлиял на изхода на някакво дело, засягащо сина на богаташ. Така и не го бяха съдили, но той се оттеглил от съдийската колегия и по всеобщо мнение оставката му била резултат от някаква сделка с прокурора. С други думи, прокурорът можел да докара съдията до фалит само със съдебните разноски, а публичността определено щяла да съсипе репутацията му, но обвинителят не е разполагал с достатъчно доказателства, за да постигне желаната присъда. Пет години след като се пенсионирал, съдията починал от цироза, а жена му — няколко години по-късно от рак на яйчниците.

Пол Морели беше вторият съпруг на Лидия. Първият й съпруг Питър Брент бил задръстен корпоративен счетоводител, който, едва трийсетгодишен, починал внезапно, докато тичал в парка. Бракът с Лидия траял само колкото той да успее да стане баща. Пол Морели се оженил за нея, когато дъщеричката й Кейт била на по-малко от две годинки. Един от по-злобничките нюйоркски водещи на клюкарска рубрика изказваше хипотезата, че Морели се оженил за Лидия заради връзките на баща й, които се изпарили, когато опозореният съдия си подал оставката. Навярно това беше имала предвид Лидия, когато спомена, че баща й се е провалил.

Семейната история на Лидия беше безинтересна и донякъде трагична, но Демарко никъде не откри следи от някой толкова влиятелен човек, че да е в състояние да подпомогне политическата кариера на Пол Морели, не и по начина, по който го описа Лидия. Не можеше да открие звяра.

Повечето от стоте гости в гръцкото посолство бяха наясно, че подобни приеми не са нищо повече от едно продължение на работния им ден, просто още една възможност да се говори за политика, да се лобира, да се шпионира. Но не и Махоуни. За него купонът си беше купон и затова, макар да танцуваха едва десетина души, той беше сред тях, избрал за партньорка някаква блондинка на трийсет и няколко с главозамайващо деколте. Демарко наблюдаваше шефа си и за пореден път се изненада колко леко се движеше Махоуни, докато омайваше поредното си потенциално завоевание.

Валсът приключи и Демарко улови погледа на председателя. На Махоуни никак не му се хареса това прекъсване. Той се поклони на партньорката си, целуна й ръка и с раздразнение направи знак на Демарко да се срещнат на терасата. Младата дама, с която беше танцувал валс, за момент остана на дансинга, очевидно зашеметена от чара на Махоуни. Демарко просто не можеше да си го обясни.

Махоуни разпалваше пурата си, когато Демарко излезе отвън.

— Вече никъде не мога да пуша — измърмори Махоуни.

Когато пурата най-накрая се разгоря и изпусна очакваната смрад, той попита:

— И така, какво е чак толкова спешно, че да не може да изчака до утре?

— Лидия Морели е била източникът на Тери Финли. Опитва се да унищожи съпруга си, защото смята, че е изнасилил дъщеря й и я е докарал до самоубийство.

— По дяволите! — Очите на Махоуни спряха да шарят по жените в стаята и се фокусираха върху Демарко.

— А мен ме следят двама бандити, които евентуално работят за ЦРУ.

Махоуни зяпна за момент, след което каза точно това, което Демарко очакваше:

— Веднага се връщам. Имам нужда от питие. Дръж за малко — добави той, като подаде на Демарко гнусната олигавена пура.

След като Махоуни се върна с питието си, Демарко му разказа всичко, което беше чул от Лидия Морели. Отначало Махоуни не каза нищо. Просто пафкаше пурата си и намръщено гледаше нанякъде. Демарко проследи погледа му и видя, че зяпа в камбанарията на Националната катедрала, където се бе срещнал с Лидия първия път.

— Не вярвам на тези дивотии — заяви накрая Махоуни. — Мисля, че Лидия е изперкала след смъртта на дъщеря си, пропила се е и е решила, че за всичко е виновен съпругът й. Цялата тази история, че някакъв влиятелен човек помага на Морели, а той самият нападал жени… хайде де! А историята с изнасилването е най-тъпата част от цялата работа. Нали се запозна с Пол. Мислиш ли, че на мъж с неговата външност ще му се наложи да прибягва до насилие?