Гиллиан Флинн - Не казвай сбогом

— Ами ако използваме поне Анди? — попитах. — Ако я накараме да свидетелства, че там, където Ейми е скрила следите, са все места, където двамата с нея сме правили секс? Анди е благонадеждна, хората й вярват.

След завръщането на Ейми Анди отново беше станала предишното ведро същество. Знам го само от случайните снимки по таблоидите. От тях научих, че излиза с някакво момче на нейната възраст, симпатичен младеж с чорлава коса и неизменно висящи на шията му слушалки. Най-хубавото заглавие: „Любовта открива Анди Харди!“ — игра на думи с филм от 1938 година с Мики Руни, която малцина могат да уловят. Изпратих й есемес: „Съжалявам. За всичко“. Не ми отговори. Браво на нея. Казвам го искрено.

— Съвпадение — сви рамене Бони. — Странно съвпадение, но… не е достатъчно впечатляващо, за да продължим напред. Не и в тази обстановка. Трябва да измъкнеш нещо полезно от жена си, Ник. Ти си единственият ни шанс.

Го тръсна кафето си върху масата.

— Не мога да повярвам, че водим този разговор — каза тя. — Ник, не искам да продължаваш да живееш в тази къща. Ти не си ченге под прикритие. Не е твоя работа. Живееш с убийца! Махни се, по дяволите! Съжалявам, но на кого му пука, че тя е убила Деси? Не искам да убие теб. Някой ден току-виж си загорил сиренето й на скарата, а после телефонът ми ще звънне и ще ми съобщят, че си паднал от покрива или нещо подобно. Махни се оттам.

— Не мога. Още не. Тя никога няма да ме пусне, твърде много й харесва тази игра.

— Тогава престани да я играеш.

Не мога. Адски съм задобрял. Ще остана близо до нея, докато успея да я поваля. Единствен съм в състояние да го направя. Някой ден ще сбърка и ще ми каже нещо полезно. Преди няколко дни се върнах в спалнята ни. Не правим секс, дори не се докосваме, но сме съпрузи в брачното им ложе, което засега й е достатъчно. Галя я по косата. Хващам кичур между палеца и показалеца си, плъзвам пръсти до края и подръпвам, все едно разклащам звънче. И на двамата ни харесва. Което е проблем.

И двамата се преструваме на влюбени и правим неща, които обичахме да правим, когато наистина бяхме влюбени. И понякога наистина е почти като любов, понеже ние безукорно следваме стъпките. Възраждаме дремещите в мускулите спомени от началото на любовната ни връзка. Когато забравям — а понякога наистина забравям за малко коя е съпругата ми — дори ми е приятно да съм с нея. По-точно с нея, каквато се преструва, че е. Истината е, че жена ми е убийца, която понякога наистина е забавна. Да ви дам ли пример? Една вечер поръчах омар от Мейн и тя се престори, че ме гони с него, а аз се престорих, че се крия, а после и двамата едновременно пуснахме една шега на Ани Хол и беше толкова съвършено, както би трябвало да бъде, че се наложи да изляза от стаята за малко. Сърцето ми туптеше в ушите. Трябваше да си повторя мантрата си:

Ейми е убила човек, ще убие и теб, ако не внимаваш.

Жена ми, забавната красива убийца, ще ми навреди, ако предизвикам недоволството й. Неспокоен съм в собствения си дом: правя си сандвич посред бял ден в кухнята, облизвам фъстъченото масло от ножа, обръщам се, виждам я в стаята — влязла е с тихите си котешки стъпчици — и се стряскам. Аз, мъжът, който забравяше толкова много подробности преди, сега си припомням разговорите, за да се уверя, че не съм я засегнал, че не съм наранил чувствата й. Записвам си всичко за начина, по който тя прекарва деня си, за това какво обича и не обича, в случай че ме разпитва. Страхотен съпруг съм, понеже адски ме е страх, че тя ще ме убие.

Никога не сме говорили за това, понеже се преструваме на влюбени и аз се преструвам, че не ме е страх от нея. Обаче тя между другото споменава:

— Знаеш ли, Ник, може да спиш в леглото с мен, наистина да спиш. Всичко ще бъде наред. Обещавам ти. Случилото се преди с Деси е изолиран инцидент. Затвори очи и заспивай.

Аз обаче знам, че никога вече няма да заспя. Не мога да затворя очи до нея. Все едно да спиш с паяк.

Седем седмици след завръщането

Никой не ме е арестувал. Полицията престана да разпитва. Чувствам се в безопасност. Не след дълго ще се почувствам в още по-голяма безопасност.

Ето колко добре се чувствам: вчера слязох долу за закуска и бурканът с повърнатото ми стоеше върху кухненския плот празен. Ник — дребният крадец — беше изхвърлил този мой малък коз. Примигнах и изхвърлих буркана.

Вече почти няма значение.

Случват се хубави неща.

Сключих добра сделка: вече официално контролирам историята ни. Чувствам се прелестно символично. Нима всеки брак не е такъв? Продължителна игра на той каза , тя каза … Е, тя говори в момента и светът я слуша, а той трябва да се усмихва и да се съгласява. Ще го опиша такъв, какъвто искам да бъде: романтичен и грижовен, и много, много разкаян — за кредитните карти, за покупките и за бараката. Ако не успея да го накарам да признае гласно, ще го напиша в книгата си. А после той ще дойде с мен на обиколката за представянето й и ще се усмихва, усмихва…