Тед Косматка - Потрепващите

— Тези модели на вълната продължават и нагоре — каза той. — Пясъкът улавя единствено равнинния модел. — Пак завъртя копчето и звукът се превърна в жужене на оса, а моделът — в серия кръгове — като в барабан на револвер, шест малки кръгчета около по-голям централен кръг. Черното око на дулото.

Брайтън отдръпна ръка от копчето, вдигна торбата и изсипа още пясък върху чинията — твърде много, изсипваше, докато не покри модела и пясъкът започна да прелива от диска по масата. Брайтън хвърли празната торба на пода. На чинията пясъкът вибрираше и кипеше, интерферираше със самия себе си, опитваше да се организира, но модел не се получаваше. Нямаше място за модел. Само движеща се, шаваща чернота.

— Всичко е само вълни и вълнови форми — каза той. — Вибриращ тон — и ти трябва единствено малък трик, за да го видиш. Да получиш този хоризонтален разрез. — Той се изправи и ме погледна. Вече не говореше за чинията. — Не става дума за определен вид зрение, а за определен вид сърце. Странната искра в гърдите ви, която ви приковава в тази реалност. Ето кое прави всичко реално. Всичко около вас. Религиозен ли сте, Ерик?

— Свободомислещ съм.

— А чудили ли сте се някога защо Вселената е такава, каквато е? Гравитация, електромагнетизъм, различните сили в ядрото — тяхната относителна и абсолютна сила и обхват, всичко е балансирано на ръба на острие. Съвсем малка промяна и ще се превърне във вакуум.

— Антропният принцип [30] Антропен принцип е съображението, използвано в космологията и физиката, че наблюдаемият за хората свят има за свое (очевидно) условие възможността за човешкото присъствие. Или с думите на Стивън Хокинг: Ние виждаме Вселената такава, каквато е, защото, ако беше друга, нямаше да ни има тук и нямаше да можем да я наблюдаваме. — Б. пр. — казах аз.

Той кимна.

— Тези сили са такива, каквито са, иначе нямаше да сме тук, за да ги изчисляваме. Но има и друга гледна точка, малко по-различна; Вселената трябва да е точно каквато е, иначе ще остане ненаблюдавана. — Той се наведе над масата. — Ако е ненаблюдавана, дали изобщо ще съществува? — Завъртя пак копчето на кутията и звукът стана още по-висок, като жужене на оса до ухото ми. — Вероятно Вселената се нуждае от нас толкова много, колкото и ние от нея. Едно велико сътрудничество. А без нас — той погледна към чинията с вибриращите черни частици — ще има само кипяща, гърчеща се маса.

Внезапно удари с длан по масата и машината се разклати.

Пясъкът се изсипа от чинията и се пръсна навсякъде, а останалото вътре бавно оформи нов модел, вече съвсем ясен на бялата повърхност. Серия от леки криви, подобно на крила на пеперуда.

— Мислите ли, че Вселената иска да бъде наблюдавана? — попита той.

— Вселената не може да иска нищо.

— Сигурен ли сте?

— Ако говорите за някакъв вид съзнание, то…

— Ако Вселената имаше съзнание, нямаше да има нужда от вас. Не. Говоря за нещо по-елегантно от това. — Заобиколи масата и изключи черната кутия. Жуженето спря и пясъкът спря да се движи, а моделът застина. Брайтън се вгледа в него. — Хайзенберг [31] Вернер Карл Хайзенберг (1901–1976), немски физик, един от създателите на квантовата механика. Той формулира и принципа на неопределеността: че мястото и импулсът на дадена частица не могат да бъдат точно определени едновременно. — Б. пр. говори за частиците по-скоро като за възможност, отколкото като за факт, но те съществуват. — Той отново взе топката за разбиване. — Установил съм, че когато физиците говорят прецизно за реалността, те използват формули; когато говорят за реалността по принцип, звучат като монаси.

Замълча и остави топката на масата.

— В Австралия има скални рисунки, които са на трийсет и осем хиляди години. Скални рисунки има и в Европа, с разлика от хиляди години, и все пак с обща тема. Сякаш са правени по един модел.

— Какво искате да кажете?

Не разбирах тази промяна в посоката на мислите му.

— Съществуват пещери, в които има следи от последователно обитаване в период от двайсет хиляди години. Слой от останки, дебел девет метра, трупан поколение след поколение, по-дълго от съществуването на самата цивилизацията, без нито един нов артефакт, без нито една иновация. Можете ли да си представите? Едно непроменящо се село като теорията на Платон за формите. И то не само село, а отговарящо на Платоновия идеал, с рисунки по стените, които не се различават по стил от образите, оставени преди осемнайсет хиляди години.