Тед Косматка - Потрепващите

В дъното на коридора Брайтън ме преведе през двойни врати в голяма и смътно осветена зала.

— Играете ли? — попита ме той.

В другите богаташки апартаменти това сигурно се наричаше допълнително помещение. В него можеше да има голям телевизор, пълен бар, няколко дивана и столове. В Брайтъновата версия на лукса стаята приютяваше четири билярдни маси. Прозорците бяха затъмнени с черна хартия. Самите маси бяха истинско произведение на изкуството. Левги зелен плюш. Фина дърворезба. На стената бяха закачени всякакви щеки. А ето го, най-сетне, и бара, разположен изискано в дъното на стаята. Бърбънът, за който беше говорил Брайтън, заедно с всякакъв друг алкохол. Стъклени бутилки на тънки стъклени рафтчета пред дълго огледало.

На най-близката до вратата маса за билярд беше сложено странно оборудване. Вгледах се по-внимателно, за да разбера що за чудо е. Представляваше нещо като високоговорител, обърнат нагоре, а над него беше закачена голяма бяла чиния. Чак тогава забелязах петната по втората маса. Да, левги зелен плюш, само че с по-тъмни петна. Опитах да си представя някакво благовидно обяснение за петната, но мозъкът ми сам попълваше подробностите. Огромни, засъхнали локви. Голямо кръгло петно в края на масата. Две по-малки в центъра. Още едно близо до страничния джоб. Сякаш там беше лежал човек с десетина кървящи рани.

Брайтън видя, че се взирам в масата, мина покрай нея и спря пред другата, с оборудването.

Направи знак на пазача до вратата, чу се изщракване, лампата над първата маса внезапно светна и аз видях ясно говорителя. Не беше точно говорител, по-скоро черна кутия с няколко бутона и мрежеста повърхност. Няколко топки за билярд бяха пръсната безразборно по масата. Над кутията, придържана от метална скоба, висеше малката бяла чиния — плосък диск от твърда пластмаса. Торба с черен пясък беше разсипана близо до кутията и черните прашинки осейваха масата и съсипваха плюша.

— Всички велики открития имат своите мъченици — каза Брайтън. — За всяко откровение се плаща цена. — Той взе топката от масата. — Вернер фон Браун е създал ракетата с далечен обсег на действие. Тя е убила десетки хиляди през Втората световна война, но е довела до капсулите „Мъркюри“ на НАСА [28] Първата американска програма за пилотирани космически полети. Провежда се от 1958 до 1963 г. — Б. пр. . — Той вдигна бялата топка и я остави на масата. — Луната — търкулна бялата топка, тя се удари в ръба и после в шеста топка. — Преди Фон Браун е бил Николо Тарталя, бащата на балистиката. Бедният, заекващ, грозен Тарталя, който изобретил скобите в математиката и е доказал, че траекториите са криви. — Брайтън сложи ръка на втората топка. — А ето ви и една малка скоба — всички онези, които са умрели благодарение на неговите траектории. — Брайтън търкулна втора гонка по масата, тя се удари в другите и отскочи от ръба. Една топка се удари в черната кутия и се оваля в пясъка. — След това идва разбиването на атома, за първи път описано теоретично от Лиза Майтнер [29] Лиза Майтнер (1878–1968) е австрийски физик и е сред пионерите в изследванията в ядрената физика и радиоактивността. — Б.р. , която се запитала що за верижна реакция би протекла. След няколко години сме получили отговора, нали? И винаги става така; откриването на стоманата неизбежно води до острието и до кръвта на мъчениците.

Той се наведе напред и търкулна седма топка далеч от кутията, после взе торбата с пясък и я изсипа върху бялата чиния.

— Това се нарича звуково вибриращ диск. Старо устройство, вероятно сте чували за него?

— Не.

Посегна към черната кутия.

— Това е честотен модулатор.

Завъртя копчето, то изщрака и веднага се чу тихо жужене. Завъртя го още малко и жуженето се засили — тонът стана по-висок. На бялата чиния пясъкът започна да танцува и се движи по вибриращия диск. Постепенно се получи форма. Модел. Като закръглен детски почерк, неземен калейдоскоп. Пясъкът се събираше сам в извити черни линии, а другите части на чинията останаха голи и бели.

— Пространството около нас кипи от вълни — каза Брайтън. — Около нас, през нас. Звукови вълни, радиовълни, светлинни вълни. Вълните на самата материя. В по-голямата си част те са невидими за нас, освен когато съзнанието ни ги превърне във физическата реалност. Както пясъкът превръща вълните във физическа реалност.

Завъртя бутона и жуженето се засили. Пясъкът в чинията реагира веднага на новата честота и промени пак шарката, от детски криволици в серия концентрични кръгове. Черни точки по бяла повърхност. Това бяха математически форми, фрактални капани за сънища. Мандали. Движещи се като живи същества. Преминаващи от една форма в друга, докато Брайтън бавно въртеше копчето — първо в пчелна пита, после в серия от успоредни вълнообразни линии, като абстрактни йероглифи.