Тед Косматка - Потрепващите

Той вдигна очи.

— Но какво означават тези резултати?

— Означават онова, което си мислиш, че означават.

След това нещата се развиха много бързо. Докладът беше публикуван в „Списание за квантова механика“ и телефонът започна да звъни. Разни хора искаха интервю, рецензии, а десетина лаборатории започнаха репликации на експеримента с намерението да открият някакъв недостатък в процедурата. Винаги се предполагаше, че трябва да има недостатък. Извън научната общност обаче се появиха всякакви налудничави интерпретации. Аз не се забърквах в никакви интерпретации. Аз работех с факти.

Като с този факт например: по най-краткия маршрут от лабораторията до мотела имаше магазин за алкохол. Минавах по по-дългия път, опасано с дървета шосе — и не пиех. Понякога си нямах никакво доверие и не можех да се прибера, нямах си доверие, че ще тръгна по по-дългия път, затова оставах в лабораторията, като се къпех в банята на химиците на първия етаж в Северната сграда — в крещящо нарушение на лабораторния протокол и всичко свято. Около мен имаше стъкленици с всички познати на човека химикали — калиев сулфат, антимонов триоксид, натриев карбонат, азотен сулфид, железен цианид — всевъзможни химикали, но не и алкохол, който нямаше да ме отрови.

Кабинетът на Сатвик още си беше в главната сграда, макар че той самият все по-често можеше да бъде открит единствено в лабораторията си — малка стая на втория етаж на Южната сграда.

Сатвик също работеше по усъвършенстването на експеримента. Работеше по неговото смаляване, минимизиране и дигитализиране. Искаше да го превърне в продукт. Все пак той беше човек на електрониката и голямата тромава инсталация в зоологическата градина просто молеше за рационализиране. Тя се превърна в Хенсъновия двоен процеп, а когато Сатвик приключи с нея, вече беше с размерите на самун хляб — малка тъмна кутия със светлинен индикатор и малък ефикасен изход. Зелено за „да“ и червено за „не“. Тогава се запитах дали той знае. Запитах се дали вече подозира за какво ще я използват.

— Няма значение какво знаеш — каза Сатвик, докато стояхме в кабинета му след първата демонстрация на новата машина. Той докосна малката магическа кутия, която беше създал. — Става дума какво можеш да научиш.

Беше изоставил своите базови матрични кристали. Беше изоставил обаче и усмивката си и аз се запитах каква точно цена плаща, за да работи по този проект. Вече не разказваше нищо за дъщеря си и не се оплакваше от слабата реколта у дома. Сега говореше само за експеримента и работата си по кутията. Беше залепил над лабораторната си маса цитат, откъснат от стара книга:

„А дали животните не са само по-висша раса марионетки, които ядат без удоволствие, плачат без мъка, нищо не искат, нищо не знаят и само симулират интелигентност? “

Онази петъчна нощ аз спрях до сградата на управата на мотела, преди да продължа към стаята си. На предната морава имаше розови фламинги. Не можех да проумея това. Доколкото знаех, мотелът не беше тематичен. Носеше съвсем обикновено име: мотел „Блейкли“. Беше кафяв, правоъгълен, почти безличен, два дълги етажа с външна площадка, която обикаляше горния етаж. Приличаше на всеки друг от десетките стари мотели, осеяли крайбрежието в тази част на света — доста поочукани и занемарени, — но пък ето ги и тях, двете розови пластмасови фламинги на предната морава. Или може би точно това беше целта. Може би безличният кафяв мотел имаше нужда от две фламинги.

Служителката на рецепцията ме видя да влизам и ми помаха с някакви пликове.

— Имате поща — рече тя.

Казваше се Мишел или Марла.

Взех пликовете от протегнатата й ръка и после предплатих за още един месец. Имах чувството, че харесват дългосрочните си гости. Чистене веднъж седмично. Отнесох пощата в стаята си и я хвърлих на масата.

Две писма. Едното спретнато и с явно делови вид. Другото адресирано на ръка.

Първото беше от работата. Отворих го и вътре открих един-единствен сгънат на две лист хартия.

ЛАБОРАТОРИИ „ХЕНСЪН“

Ерик Аргус

Служител 1246

Потвърждение за директен депозит

Уважаеми господин Аргус, имам удоволствието да ви съобщя, че преминахте успешно изпитателния срок и вече сте щатен служител на пълно работно време. Към настоящото прилагаме чек за бонус от 1000 долара като оценка за усилената ви работа. Петнайсетпроцентното увеличение на настоящата ви заплата влиза в сила незабавно. Добре дошли в лаборатории „Хенсън“.