Тед Косматка - Потрепващите

— Готов ли си? — попитах.

Той кимна. Погледнах към Джереми, който беше пристигнал с антураж преди няколко минути и сега стоеше встрани, близо до стената. Лицето му бе застинало в концентрация. Зад него двама костюмари се потяха в задушния мрак. Бяха дошли да видят как работи инсталацията. Машината за точки стоеше до екрана с неколцина техници.

Натиснах бутона и машината зажужа като струна на китара.

— Как изглежда?

Машината за точки провери екрана и вдигна палец.

— Също като в лабораторията. Няма промяна.

Обядвахме в кафенето на зоопарка сред тълпите посетители. Хиляди посетители, повели хлапетата си. Балони и сладолед. Една пътека беше запречена от двойна бебешка количка, а семействата прииждаха и си отиваха. Никой нямаше представа, че зад табелите за изграждаща се експозиция, само на десетина метра оттук, се провежда експеримент.

Машината си поръча пица, ала не я дояде.

Аз седях срещу него, но стомахът ми беше свит и апетитът ми изчезна.

— Кое ли ще е?

— Няма как да знаем.

— А ако трябва да предположиш?

— Ще се случи някъде сред класовете и видовете — каза Машината. — Приматите със сигурност.

— А ти какво мислиш, Сатвик?

Той вдигна глава от хартиената чиния.

— Не знам.

Машината допи пепсито и рече.

— Казвам ви — първото попадение ще се случи някъде в група Приматоморфа.

Проведохме първия експеримент веднага след обяда. Сатвик натисна бутона. Моделът на интерференция не изчезна.

През следващите три часа проверихме представители на няколко вида бозайници: Marsupialia, Afrotheria [13] Marsupialia — торбестите бозайници, наричани още двуутробни, са инфраклас низши бозайници, които се отличават от висшите плацентни бозайници главно по кожената торба, в която женските доотглеждат своите малки поради липсата на плацента; Afrotheria са надразред плацентни бозайници. Това са хоботните бозайници, непълнозъбите, даманите, сирените, моржовете и земеровките. — Б. пр. и последните два, устояли на еволюцията представителя на Monotremata [14] Еднопроходните ( Monotremata) са най-примитивните бозайници. Името им произтича от факта, че яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в общ проход, клоака. — Б. пр. — птицечовката и ехидната. Пазачите в зоологическата градина въвеждаха, носеха или докарваха животните в клетки. Едно по едно те бяха поставяни внимателно в дървената кутия. Инсталацията зажужаваше. Моделът на интерференция не се променяше.

На следващия ден тествахме видове от Xenartha [15] Xenartha (непълнозъби) са група плацентни бозайници, разпространени в Централна и Южна Америка, която обединява мравояди, ленивци и броненосци — Б. пр. и Laurasiatheria [16] Laurasiatheria са надразред плацентни бозайници, произхождащи от древния суперконтинент Лавразия, разделил се преди 200 милиона години на Лаврентия и Евразия. — Б. пр. — това бяха броненосци, ленивци, таралежи, мравояди и чифтокопитни. На третия ден се заехме с Euarchontogliries [17] Euarchontogliries — надразред бозайници, който включва и приматите. — Б. пр. . Тествахме тупайоподобни и зайцевидни. Диви зайци, домашни и безопашати зайци. Нито едно от тези животни не колапсира вълновата функция; нито едно не носеше в себе си онзи „лъч“. На четвъртия ден най-сетне преминахме към приматите.

Отидохме рано в зоопарка. Персоналът ни придружи през портите и нагоре по хълма. Отключиха къщата на мунтжаките и запалиха осветлението. Сатвик им даде списъка за деня и те няколко минути го обсъждаха помежду си.

Започнахме с най-далечните роднини на приматите. Тествахме лемуроподобни и широконоси маймуни. Слагахме ги в кутията, затваряхме вратата и натискахме бутона.

След това преминахме към тесноносите маймуни. Подсемейства Cercopithecinae и Colobinae . Червеноух гвенон и тонкински макак.

После един суматренски лангур, който се вкопчи в ръката на пазача, а в муцунката приличаше на малка гремлинска кукличка. Плюшено животинче, което примигва. Накрая минахме към човекоподобните. Нито едно от тях не колапсира вълновата функция.

На петия ден проверихме шимпанзетата.

— Всъщност те са два вида — каза ни Машината, докато хората от зоопарка подготвяха животните. — Pan paniscus , наречени още бонобо, и Pan troglodytes , обикновеното шимпанзе. Те са сходни видове — трудно е да ги различиш, ако не знаеш какво да гледаш. Когато през трийсетте учените са се усетили за това, животните вече били държани заедно. — Пазачите от зоопарка тъкмо водеха за ръка две млади шимпанзета в залата, като родители, повели децата си. — Но през Втората световна война намерили начин да ги различават отново. Случило се в един зоопарк близо до Хелабрун, Германия. Почти целият град бил сринат при бомбардировките, но по някаква странна случайност зоопаркът останал непокътнат. Когато се върнали, пазачите очаквали да намерят своите късметлийски шимпанзета живи и здрави. Но открили страшна гледка. Само обикновените шимпанзета все още стояли до решетките и просели храна. Бонобо лежали в клетките си, мъртви от шока.