Тед Косматка - Потрепващите

Пазачите поведоха първото шимпанзе към кутията. Млада женска, която срещна погледа ми с любопитни очи. Затвориха вратата и Сатвик спусна резето.

— Готов ли си? — попитах аз.

Сатвик кимна.

Тествахме и двата вида. Шимпанзета и бонобо. Оборудването жужеше. Два пъти проверихме резултатите, после още веднъж.

Моделът на интерференция си беше там.

Никой не искаше да заговори.

— Е, значи това беше — каза накрая Машината. — Дори шимпанзетата не причиниха колапс на вълновата функция.

Натиснах бутона и изключих машината за последно. Жуженето затихна.

— Сами сме — казах аз.

По-късно тази нощ Машината за точки крачеше напред-назад из лабораторията.

— Същото е като да проследяваш някаква характеристика — рече той. — Търсиш хомология в сестрински таксон. Организираш разредите, каталогизираш синапоморфи и идентифицираш надгрупата.

— И кой е в надгрупата?

— Ти как мислиш? — спря насред крачка Машината. — Способността да причиниш колапс на вълновата функция е очевидно наследяема характеристика, която е възникнала единствено при нашия вид по някое време през последните няколко милиона години.

— Откъде знаеш?

— Това е най-пестеливата интерпретация. В нашия сестрински таксон никой друг не я притежава. Това е уникално възникнала черта. Апоморфия. Трябва да се е появила след откъсването ни от останалите примати.

— А преди това? — попитах аз.

— Какво?

— Преди това. Преди нас.

— Не те разбирам.

— Всички тези милиони години. Нима Земята просто дремела несбъдната като безкрайна неколапсирана реалност? Какво, чакала ни е да се появим?

Описването на експеримента отне няколко дни. Затворих се в лабораторията и организирах данните в ясна структура, която да бъде прочетена, разбрана и предадена за публикуване. Сутрин треперенето беше много силно, затова си взимах хапчетата, прокарвах ги с кафе и портокалов сок. Щом свърших с тази работа, се заех с теоретичното изложение. Вписах Сатвик и Машината като съавтори.

БИОЛОГИЧНИ ВИДОВЕ И КОЛАПС

НА КВАНТОВАТА ВЪЛНОВА ФУНКЦИЯ

Ерик Аргус, Сатвик Пашанкар, Джейсън Чан. Лаборатории „Хенсън“, Бостън, Масачузетс

Теоретично изложение

Множество проучвания разкриват, че основното състояние на всички квантови системи е да бъдат в суперпозиция от едновременно колапсирани и неколапсирани вероятностни вълнови форми. Отдавна е известно, че субективното наблюдение е основно изискване за колапс на вълновата функция. Целта на това проучване беше да се идентифицира най-висшият таксон [18] Таксонът (или таксономична единица) е термин, с който се обозначава един организъм или съвкупност от организми. — Б. пр. , способен да предизвика колапс на вълновата функция чрез акта на наблюдение, и да се разработи филогенетично дърво, с цел да се изяснят връзките между тези главни животински типове. Неспособните да колапсират вълновата функция видове могат да бъдат смятани за част от по-голямата неопределена система. Проучването беше проведено в бостънския зоопарк „Франклин“ с множество класове гръбначни животни. Резултатите сочат, че хората са единственият вид, при който експериментално се доказва, че са способни да причинят колапс на вълновата функция от фоновата суперпозиция на състоянията, и наистина тази способност, изглежда, е уникална човешка характеристика. Тя най-вероятно е възникнала по някое време през последните шест милиона години след появата на най-скорошния общ предшественик на хората и шимпанзетата.

Джереми прочете резюмето. Седяхме в неговия кабинет и листът хартия лежеше на огромното му бащино бюро.

Накрая аз заговорих:

— Каза, че искаш нещо годно за публикуване.

— Да, доколкото си спомням, ти казах нещо такова. — Бръчката между веждите му се беше завърнала. — И го получих.

— Не е толкова зле, нали?

— Зле ли? Невероятно е. Поздравления. Свършил си изумителна работа.

— Благодаря ти.

— Все пак — продължи той — ще се разрази истинска лайняна буря. Трябва да знаеш това.

Джереми сведе поглед към резюмето ми, а сините му очи изглеждаха угрижени. Виждах го като момче, пак на осемнайсет, как седи в университетската лаборатория, където го срещнах за първи път. Лицето му е гладко и младо. Снежната буря и поднеслият камион все още са на две години в бъдещето. А резюмето, което щеше да му усложни живота, е на десетилетие от това бюро.