Тед Косматка - Потрепващите

— Само гледай.

Джереми наблюдаваше, докато проведохме пак експеримента. Погледна в кутията и колапсира вълновата функция.

После сложихме кученцето в кутията и проведохме отново експеримента. Показахме му модела на интерференция.

На лицето му пак се изписа объркване. Не разбираше какво е видял.

— Защо не стана? — попита той.

— Не знаем.

— Какво е различното?

— Само едно нещо. Наблюдателят.

— Не мисля, че разбирам.

— Дотук нито едно животно, с което експериментирахме, не успя да въздейства на квантовата система.

Той се почеса по тила и между веждите му се появи бръчка. Една-единствена бръчка от тревога на гладкото му лице. Мълча много дълго, взираше се в инсталацията и обмисляше видяното.

Оставих го да стигне само до извода.

— Мамка му! — рече накрая.

— Аха — потвърди Машината.

— И този резултат се повтаря?

— Отново и отново — отвърнах аз. Пристъпих напред, изключих машината и жуженето затихна.

— Стойте тук — рече Джереми и излезе от стаята.

Спогледахме се с Машината.

Джереми се върна след няколко минути в компанията на още един костюмиран мъж. По-възрастен и белокос. Висш мениджър. Един от участниците в оценяващия борд. Един от онези, които щяха да ме уволнят.

— Покажете му.

И аз го направих.

Отново дойде мигът на осъзнаване.

— Господи! — възкликна мъжът.

— Бихме искали да направим още тестове — казах аз. — Да минем през всички биологични типове, класове, разреди — ще се спрем най-вече на приматите заради еволюционната им връзка с нас.

— Разбира се — каза мениджърът.

Погледът му изглеждаше съвсем отнесен. Това беше лицето на силния шок. Той все още смилаше видяното.

— Може да се нуждаем от още ресурси.

— Тогава ще ги имате.

— И бюджет.

— Колкото поискате — каза мениджърът. — Ще получите толкова финансиране, колкото поискате.

Отне ни десет дни да уредим всичко. Работехме в сътрудничество със зоологическата градина „Франклин“.

Транспортирането на голям брой животни може да е истински логистичен кошмар, затова решихме, че ще е по-лесно лабораторията да иде в зоопарка, вместо зоопаркът да ходи в лабораторията. Наехме микробуси и техници. Машината изостави временно своето изследване и се снабди с лабораторна техника, която да храни неговите земноводни. Проучването на Сатвик също официално беше замразено.

— Не искам да преча на работата ти — казах му аз, когато разбрах за това.

Сатвик поклати глава.

— Трябва да видя какво ще стане.

В една съботна утрин монтирахме инсталацията за експеримента в едно от новите помещения в зоопарка, което още се строеше — зелена зала с висок таван, която един ден щеше да приютява мунтжаки [12] Мунтжаките са най-древният род Еленови, представляват голям интерес в еволюционно и генетично отношение. — Б. пр. . Засега обаче щеше да приютява учени, най-странните временни обитатели на зоологическата градина. Особено трудно се оказа да блокираме притока на светлина и за целта опънахме брезентови платнища по стъклените панели. Подът също не беше довършен и бе по-ниско от нивото на входа, затова приспособихме три стъпала, които водеха към широкия осмоъгълен бетонен под, на който бяхме подредили масите. Сатвик работеше по електрониката. Машината осъществяваше връзката с персонала на зоопарка. Аз направих по-голям дървен сандък.

Той беше със страни метър и осемдесет, подсилен с гвоздеи на всеки трийсет сантиметра. Беше голям, здрав и не пропускаше светлина.

Сатвик ме видя с електрическия трион и побърза да ме предупреди:

— Внимавай. Преките пътища водят до дълбоки рани.

После се отдалечи, а аз се зачудих дали това е някоя от безбройните му поговорки, или я е измислил специално за случая.

Персоналът на зоопарка не изглеждаше особено склонен да сътрудничи, докато директорът не им обясни какъв е размерът на щедрото дарение на „Хенсън“. След това станаха изключително отзивчиви.

Подготовката продължи и през уикенда, докато всичко не беше нагласено и проверено, също като в лабораторията. За всеки случай вкарах Сатвик в кутията и проведох пак експеримента. Той видя светлината. Моделът на интерференция колапсира в две ясни петна на екрана.

— Работи — обяви Машината.

Следващият понеделник започнахме експеримента. Отидохме рано в зоопарка и пазачите ни пуснаха през портите.

Бяхме се разбрали да започнем с жаби, за да потвърдим досегашната си работа. Сатвик провери крушката за последен път и после Машината сложи една от жабите си в дървената кутия.