Тед Косматка - Потрепващите

Проведох експеримента за последен път. Натиснах PRINT. Сложих резултатите в две папки, без да ги поглеждам.

На първата папка написах: резултати от детектора . На втората папка: резултати от екрана.

Прибрах се в мотела. Съблякох се и застанах гол пред огледалото, като си представях моето място в неопределената система.

Според Дейвид Бом квантовата физика изисква реалността да бъде нелокален феномен. Дълбоко в квантовата среда мястото вече не се проявява, всяка точка се слива до равностойност — едно-единствено хармонично честотно поле. Предполагаемият ред на Бом, който съществува под всичко съществуващо.

Вдигнах до челото си папката с надпис резултати от детектора.

— Никога няма да погледна в нея. Никога, иначе отново ще започна да пия. — Взирах се в огледалото. Взирах се в собствените си сиви очи и виждах, че съм убеден в думите си.

Погледнах към бюрото, където лежеше другата папка. Папката с резултатите от екрана. Ръцете ми трепереха.

Оставих първата папка до нея. Знаех, че в дрешника има малка каса, монтирана на стената. Отидох дотам и я отворих. Програмирах код — рождения ден на мама: 2-27-61, и прибрах папките вътре.

Кийтс казва: „Красотата е истина, истината е красота“. А каква беше истината?

Папките знаеха.

Един ден или щях да започна да пия и да отворя резултатите от детектора, или нямаше да го направя.

Втората папка или съдържаше модел на интерференция, или не. Да или не.

Отговорът вече беше отпечатан.

Ha сутринта изчаках Сатвик в кабинета му. Той сложи куфарчето си на бюрото, изненадан да ме види в неговия въртящ се стол, погледна мен, после часовника, после пак мен.

— Какво правиш?

— Чакам те.

— Откога си тук?

— От четири и половина.

Огледа стаята, за да види дали не съм променил нещо. Все същата купчина електрическо оборудване. За нас останалите това беше хаос, но Сатвик вероятно го помнеше добре. Облегнах се назад в стола му и сплетох пръсти зад главата си.

Сатвик само ме гледаше. Сатвик беше умен. Чакаше.

— Можеш ли да свържеш детектора с индикатор? — попитах го аз.

— Какъв индикатор.

— Светлинен.

— Какво имаш предвид?

— Вместо разпечатки, може ли да го нагласиш така, че да светва, когато детекторът отчете електрон в процепа?

Той сбърчи чело.

— Не би трябвало да е трудно. Защо?

— Досега си мислех, че в експеримента с двата процепа няма какво да се доказва повече, но може би съм грешал.

— И какво има да се доказва?

Наведох се напред.

— Нека определим, точно, неопределената система.

По-късно тази сутрин Машината за точки стана свидетел на експеримента. Стоеше в тъмната стая 271, инсталацията потракваше, а той се взираше в модела на интерференция — тесните ивици фосфоресценция.

— Сега гледаш едната половина от вълново-корпускуларната дуалност на светлината — обявих аз.

— А как изглежда другата половина?

Включих детекторите. Ивиците се промениха в две ясно очертани петна на екрана.

— Ето така.

— О — рече Машината. — Чувал съм за това.

Стояхме в лабораторията на Машината за точки. Жабите си плуваха.

— Те съзнават светлината, нали? — попитах го аз.

— Нали имат очи.

— Имам предвид дали я съзнават.

— Да, реагират на визуални стимули. Те са ловци. Трябва да виждат, за да ловуват.

Наведох се над стъкления аквариум.

— Аз имах предвид дали я съзнават.

— Какво си правил, преди да дойдеш тук?

— Квантово проучване.

— В смисъл? — попита Машината за точки.

Опитах да се измъкна:

— Има всякакви проекти. Твърдотелни фотонни устройства, преобразувания на Фурие, течен ЯМР.

— Преобразувания на Фурие?

— Сложни уравнения, които могат да се използват, за да се транслират вълновите форми във визуални елементи.

Машината за точки ме погледна с присвити тъмни очи. И повтори много бавно и с акцент на всяка дума:

— С какво всъщност си се занимавал, ама точно?

— С компютри — казах аз. — Работехме с компютри. Квантово кодиран процесор, обработващ до 16 кюбита [11] Кюбит (Qubit, q-bit), или квантов бит, е единица за квантова информация. За разлика от класическия бит, който може да заема само две стойности, един кюбит може да се намира в кохерентна суперпозиция от тях. — Б. пр. . Имах партньор и цял екип под нас. Започнахме веднага след колежа. Трябваше да приложим теорията на практика, аз движех теоретичната част.