Тед Косматка - Потрепващите

— Значи това искаше да видиш? — попита Сатвик.

— Да.

— И има ли някаква разлика за теб сега, когато го видя?

Замислих се за миг, изследвах собственото си съзнание и отвърнах:

— Да, има разлика. Стана още по-лошо.

Провеждахме експеримента с процепите отново и отново. Резултатите не се променяха. Те бяха абсолютно същите като резултатите, документирани преди десетилетия. През следващите два дни Сатвик свърза детекторите към принтер. Проведохме тестовете и аз натисках PRINT. Слушахме как принтерът жужи и трака, докато разпечатва резултатите — превръщаше наблюденията на детекторите във физическа реалност, която можеш да вземеш в ръка.

Сатвик се взираше в разпечатките, сякаш те щяха да добият смисъл само по силата на волята му. Аз гледах над рамото му и говорех в ухото му:

— Това е като неизследван природен закон. Квантова физика като форма на статистическо приближение — решение на проблема с наличностите на реалността. Материя, която се държи като честотно поле. Защо да разрешава информационните полета, към които никой не поглежда?

Сатвик остави листовете и потърка очи, а аз продължих:

— Има математически школи, които твърдят, че под повърхността на нашия живот съществува по-дълбок и хармоничен ред. Бом [8] Американският физик Дейвид Бом (1917–1992) смята, че съществува по-дълбоко, неразгърнато ниво, което съдържа шаблона за онова, което съществува в нашия свят. Иначе казано „имплицитен“ или предполагаем, непроявен ред, и „експлицитен“, проявен ред. — Б. пр. го нарича предполагаем .

— И ние имаме име за това — каза Сатвик и се усмихна. — Брахман [9] Индуистко понятие, означаващо непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцендентална реалност, която е божествената основа на материята, енергията, времето, пространството, цялото битие, всичко във Вселената и отвъд нея. — Б. пр. . Познато ни е от петстотин години.

— Искам да опитам нещо — рекох аз.

Проведохме експеримента отново. Аз разпечатах резултатите, като внимавах да не ги поглеждам. Един от детектора, друг от екрана. Изключихме инсталацията.

Сгънах двете страници и ги прибрах в картонени папки. Дадох на Сатвик папката с резултатите от екрана, а резултатите от детектора останаха при мен.

— Не съм поглеждал още резултатите от детектора — казах аз. — Така че в момента вълновата функция все още е суперпозиция на състоянията [10] Фундаментален принцип на квантовата механика, според който една частица, например електрон, съществува едновременно във всичките си теоретично възможни състояния, но когато се измерва или наблюдава, дава резултат, кореспондиращ на само една възможна конфигурация. — Б. пр. . Въпреки че резултатите са разпечатани, те все още не са наблюдавани и затова още са част от неопределената система. Разбираш ли?

— Да.

— Иди в съседната стая. Аз ще отворя папката с резултатите от детектора точно след двайсет секунди. Искам ти да отвориш резултатите от екрана точно след трийсет секунди.

Сатвик излезе. Ето я и нея: пролуката, през която изтича логиката. Борех се с прилив на ирационален страх. Запалих бунзеновата горелка и задържах моята папка над пламъка. За мириса на горяща хартия и засия ярка жълта светлина. Черна пепел. Свърши се бързо. След минута Сатвик се върна с отворена папка.

— Ти не си погледнал — каза той и извади листа от папката. — Още щом я отворих, разбрах, че не си погледнал.

— Защото те излъгах — отвърнах и взех листа от него. — И ти ме хвана. Аз унищожих резултатите от детектора, без да ги поглеждам. Ние създадохме първия в света квантов детектор на лъжата — пророчески уред, създаден от светлина. — Погледнах листа. На бялата повърхност ясно личаха тъмните ивици на интерферентния модел. Вълновата функция не беше колапсирала. Никога нямаше да узная през кой процеп е преминала частицата, защото тези резултати се бяха превърнали в пепел. Затова частицата беше преминала и през двата процепа като вероятностна вълна. — Когато този резултат е бил разпечатан, вече е било предопределено, че никога няма да погледна резултатите. Имал ли съм наистина избор? Можех ли да погледна, ако реша? Някои математици казват, че не съществува такова нещо като свободна воля, иначе светът би бил симулация. Според теб кое е истината?

— Това ли са възможностите?

Смачках листа. Нещо в мен се размести — едва доловима промяна, — отворих уста да заговоря, но не казах това, което възнамерявах да кажа.