Тед Косматка - Потрепващите

Стая 271 съдържаше два стола, бяла дъска и две дълги лабораторни маси. Инсталацията се простираше по дължината на стаята и покриваше масите. Два процепа бяха пробити в стоманени листове, които служеха за разделяне на частите на инсталацията. В другия й край фосфоресцентният екран беше монтиран в малък правоъгълен слот зад двойката процепи. Там, където фотоните щяха да ударят екрана, той щеше да засияе.

Джереми дойде малко след пет, точно преди да си тръгне към дома.

— Значи е вярно — рече той, усмихна се и влезе в стаята. — Казаха, че си се подписал за лабораторна стая.

— Да.

— Какво е това чудо? — попита той и се огледа.

— Просто старо оборудване от „Досънт“ — отвърнах. — Файнмановият двоен процеп. Никой вече не го използва, затова реших да видя дали още върши работа.

Усмивката му помръкна.

— Какво точно планираш?

— Репликация на експеримент.

Виждах разочарованието му, докато подбираше внимателно следващите си думи:

— Радвам се, че работиш по нещо, но не е ли малко остаряло?

— Добрата наука никога не остарява.

— Разбирам сантимента, наистина, но трябва да съм искрен с теб. Не мисля, че подобно нещо ще промени мнението на оценяващия борд.

— Не го правя за това.

— Тогава защо?

Как да му обясня защо? Та аз самият едва го разбирах — онова усещане за правилност, когато отворих сандъка и видях какво има вътре: експериментът, в чиято сянка живееше физиката. Сякаш беше писано да я видя — пропастта между квантовия свят и реалността, която физиката не успяваше да прекоси.

Когато не отговорих, той отиде до един стол, седна, после посочи другия стол и рече:

— Моля те. Искам да поговорим.

Беше много сериозен. Седнах.

— Ерик, обикновено не правя подобни неща, но искам да знаеш, че проверих това-онова вместо теб.

Значи посещението изобщо не беше случайно.

— Не е трябвало.

— Оказва се, че тук вече има текущи проекти, които биха имали нужда от изследовател като теб.

— Какво имаш предвид?

— Както знаеш, обикновено наемаме хора, които прокарват свой собствен път, но понякога някой проект се разраства отвъд очакваното и изследователите започват да търсят колеги за екип. В Южната сграда работи един малък екип, който има нужда от попълнение.

— Кой?

— Доктор Ли. Той вече работи с двама изследователи.

— А аз ще съм третото колело, това ли е идеята?

— Е, технически погледнато, четвъртото, ако броим и него. Казва, че може да те включи веднага. Има нужда от още един чифт ръкавици. Цитирам.

— Той не ме познава. Защо ще казва подобно нещо?

— Защото го излъгах, че с теб се работи много лесно.

— Искаш да кажеш, че си го молил за услуга. Каза ли му и че съм очарователен?

— Не съм чак такъв лъжец.

За миг си представих как е протекъл този разговор.

— Не е трябвало да го правиш.

— Всички имаме нужда от услуга от време на време. Услугите движат света.

Явно вярваше в това. Или искаше да вярва.

— Вече съм ти длъжник — отбелязах.

— Пак ще е малко рисковано, но ще имаш някакъв шанс, ако работиш с доктор Ли… — замълча.

Осъзнах, че не може да се накара да го изрече.

— Шанс оценяващият борд да затвори очи пред моята непродуктивност? — попитах.

— Възможно е. Както казах, има шанс. Не искам да обещавам нищо.

— А ти не рискуваш ли с подобни ходатайства? Ти също имаш шефове, нали така ми каза?

— Това си е мой проблем.

— Няма да ти позволя да рискуваш работата си заради мен.

— Рискът е малък.

Вгледах се в лицето му и търсех лъжата. Не вярвах в неговата преценка на риска. И преди се беше излагал на подобна опасност и си плати цената.

— Дори не спомена по какво работи доктор Ли.

— Има ли значение?

Втренчих се в него.

— Макрофаги [7] Макрофагите (от гръцки μακρός — голям, и φάγος — ям) са клетки, получени при диференциацията на моноцитите в тъканите. Човешките макрофаги са около 21 μm в диаметър. — Б. пр. — отвърна той.

— Сигурно се майтапиш.

— Твърде добър си за макрофаги?

— Едва ли. Не знам нищо за тях.

— Че какво има да се знае? Освен това ти се учиш бързо. Той се нуждае от асистент, а не от доктор по биология.

— Не е от моята област. Бързо ще стане очевидно за всички, че не е от моята област.

— В такъв случай каква точно е твоята област? — сопна се той. Не беше очаквал съпротива. Гневеше се като човек, който е хвърлил спасителен пояс, а удавникът започва да пляска в съвсем друга посока. — Ти обърна гръб на работата, която свърши в QRS.