Тед Косматка - Потрепващите

Но не му казах нищо такова. Вместо това заговорих за експеримента. Това можех да направя.

— Започнало е преди половин век като мисловен експеримент — казах на Сатвик. — Целта е била да се докаже непълнотата на квантовата механика. Физиците усещали, че квантовата механика не може да е всичко, защото анализите правят твърде много допускания. Освен това съществували и подобни невъзможни несъответствия: фотоелектричният ефект показва светлината като корпускуларна — като ред от отделни кванти; а резултатите на Йънг говорят за вълна. Но само едното може да е истина. По-късно, разбира се, когато технологиите настигат теорията, се оказва, че експерименталните резултати потвърждават математиката. А математиката казва, че можеш да знаеш или позицията на един електрон, или неговия импулс, никога и двете.

— Разбирам.

— Чувал си за тунелния преход [5] Тунелен преход или Тунелен ефект е квантово-механичният ефект на преминаване през класически забранено енергийно състояние (енергетична бариера). Този ефект може да бъде обобщен към други типове класически забранени промени. — Б. пр. , нали? — попитах аз.

— В електронните системи има понятие, наречено тунелно изтичане.

— То произлиза от същия принцип.

— И е свързано с това?

— Оказва се, че математиката изобщо не е метафора. Математиката е абсолютно сериозна. Тя не си поплюва.

Сатвик се смръщи, когато се върна пак към поялника.

— Човек трябва да се стреми към точно познание на света. — А след няколко минути, докато правеше внимателни настройки по своите базови матрици, и той ми разказа една история.

— Имало едно време един гуру, който завел четирима принцове в гората — каза Сатвик. — На лов за птици.

— Птици — повторих аз, смаян от смяната на темата.

— Да, и горе на едно дърво видели красива птица с ярки пера. Първият принц казал: „Ще застрелям тази птица“, извадил лъка си и стрелял към дърветата. Но не бил точен и стрелата пропуснала. Вторият принц също стрелял, но и той пропуснал. Така и с третия принц. Накрая четвъртият стрелял високо към дърветата и този път стрелата улучила, и красивата птица паднала мъртва. Гуруто се обърнал към другите трима и попитал: „Къде се целехте?“.

„В птицата.“

„В птицата.“

„В птицата.“

Гуруто погледнал към четвъртия: „А ти?“.

„В окото на птицата.“

Щом разположихме оборудването, остана да се заемем с настройките. Електронната пушка трябваше да се прицели така, че електроните да могат да преминават и през процепа. Оборудването заемаше почти цялата стая — всякаква електроника, екрани и жици. Истинска стая на луд учен.

Сутрин, в мотела, говорех на огледалото и давах обещания на сивите си очи. И по някакво чудо не пиех.

В куфара си имах хапчета — по рецепта, за облекчаване на треперенето. Но от тях се чувствах странно. Пъхнах две в устата си.

Мина ден, втори. После три. После пет. Накрая не бях пил от седмица. Още изпитвах силно желание, то бушуваше под кожата ми. Ръцете ми още трепереха сутрин, когато се вкопчвах в студения порцелан. Но не пиех.

„Имам проект — повтарях си. — Имам проект.“

Това беше достатъчно.

В лабораторията работата продължаваше. Когато и последната част от оборудването беше сложена на мястото й, аз се отдръпнах и огледах цялата инсталация, а сърцето бумтеше в гърдите ми, защото стоях на крачка от велика универсална истина. Щях да стана свидетел на нещо, което малцина в историята на света бяха виждали.

Когато първият сателит бе изстрелян в дълбокия Космос през 1977 г., той отнесе и специална златна плоча. Тя съдържа диаграми и математически формули. Както и образ на зародиш, калибрация на кръг и една страница от Нютоновата „Система на света“. Тя носи и единиците на нашата математическа система, защото се твърди, че математиката е универсален език. Винаги съм смятал, че в златната плоча трябваше да се включи и диаграма на този експеримент, на Файнмановия експеримент с двата процепа.

Защото той е по-фундаментален от математиката. Той е онова, което живее под математиката. Той разкрива самата реалност.

Ричард Файнман казва следното за експеримента с двата процепа: „Той съдържа сърцето на квантовата механика. Всъщност той съдържа единствено мистерия“ [6] Ричард Файнман (1918–1988), американски физик, наричан най-великият ум след Айнщайн. При експеримент с два процепа, проведен с електрони, всеки електрон при удар в екрана оставя върху него светеща точка и фиксира пристигането си във вид на частица, но накрая пак се оформя интерферентна картина. Налага се изводът, че един електрон в известен смисъл трябва да премине през двата процепа едновременно и след това да интерферира сам със себе си, докато се движи към екрана. Ако поставим детектори на частици в близост до всеки от процепите, тогава квантът винаги ще бъде „хванат“ да излиза от един от процепите, но никога от двата и картината на интерференция изчезва, заменена от нормалното разпределение. Така в квантовия свят ние се сблъскваме с едно много странно поведение: електронът е вълна, докато не се локализира, а актът на откриването му го превръща в частица. — Б. пр. .