Тед Косматка - Потрепващите

Бостън, град, който винаги остава верен на себе си. Град извън времето. Рушащи се тухли и стилен бетон. Пътища, съществували още преди нахлуването на Червените куртки [4] Така са наричани британските войници, които са се сражавали срещу американските колонисти по време на Войната за независимост (1775–1783). — Б. пр. . Лесно е да се изгубиш, да си представиш как се залутваш из тези хаотично криволичещи улици. Извън града е царството на камъка и на дърветата — мек бор и пъстри широколистни. Виждах карта в ума си, Кейп Код стърчи в Атлантика. Носът е извивка на сушата, съвършено разположена така, че да защитава Бостън, като че ли за това е проектирана. Ако не от човека, то от Бог. Бог е искал тук да има град.

Знам, че къщите са баснословно скъпи. Това е място, което отрича земеделието. Разровиш ли земята, камък ще изскочи и ще те цапардоса. Хората строят каменни стени около имотите си, за да има къде да слагат камъните.

Стигнахме до жилището й и спрях на малък паркинг, а после я изпратих до вратата като на среща. Стоях до нея, беше само няколко сантиметра по-ниска от мен, стройна и слаба. Бяхме до вратата, а пустите й сини очи се бяха фокусирали в нещо далечно, докато не ме погледна, погледна , мога да се закълна, че за миг наистина ме видя.

Очите й се плъзнаха покрай рамото ми и отново се фокусираха в нещо, което само тя можеше да види.

— Сега съм под наем — каза ми. — Когато изтече изпитателният ми срок, вероятно ще купя апартамент по-близо до работата.

— Не знаех, че и ти си още в изпитателен срок.

— Наеха ме седмица след теб.

— О, значи съм по-старши. Колко хубаво.

Тя се усмихна.

— Надявам се да остана и след изпитателния срок.

— Сигурен съм, че ще останеш,

— Вероятно — рече тя. — Поне проучването ми е евтино. Купих акустичния софтуер, преди да дойда тук, така че те плащат единствено за мен и за ушите ми. Аз съм малка инвестиция. Ще те изкуша ли да влезеш за кафе?

— Трябва да вървя, може би друг път.

— Разбирам. — Тя протегна ръка. — Тогава друг път. Благодаря, че ме докара.

Тъкмо щях да се обърна, когато гласът й ме спря:

— Знаеш ли, чух ги да говорят за теб.

— Кои?

— Мъже от ръководството. Странно е. Когато си сляп, понякога хората си мислят, че си и глух. Или вероятно слепотата просто те прави невидим. За теб невидима ли съм?

Въпросът ме хвана неподготвен. В изражението й имаше нещо. Някаква дяволитост в усмивката.

— Не — отвърнах.

Зачудих се дали знае, че е красива. Трябваше да знае.

— Повечето хора са добри в приказките — каза тя. — Аз пък съм добра в слушането. Джереми каза, че си изключителен.

— Така ли каза?

— Искам да те питам нещо, преди да тръгнеш.

— Добре.

Тя вдигна ръка към бузата ми.

— Защо изключителните винаги са толкова прецакани?

Ръката й беше хладна върху кожата ми. От много време никой не беше ме докосвал.

— Трябва да внимаваш — каза Джой. — Някои сутрини усещам, че миришеш на алкохол. А щом аз го усещам, усещат го и другите.

— Ще се оправя.

— Не. — Тя поклати глава. — Някак ми се струва, че няма да се оправиш.

Сатвик стоеше пред диаграмата, която бях начертал на моята дъска.

Мълчеше и размишляваше. По едно време вдигна ръка и подръпна ухото си. Не исках да го пришпорвам. Исках да чуя искреното му мнение.

— Е, това ли е? — попита накрая.

Вече беше късно и много от другите изследователи си бяха тръгнали.

— Двойствената природа на светлината като вълна и частици — казах аз.

Почти цял ден бях чертал на дъската и напредвах по задачите в главата си. Част от тях бяха свързани просто с преодоляването на инерцията, да се накарам наистина да го направя. Другата част, може би, бе да намеря начин да повярвам отново във всичко това. Някога вярвали ли сте наполовина в нещо? Не, не попитах правилно. Та това е квантова механика. По-добрият въпрос е: можете ли едновременно да вярвате и да не вярвате в нещо?

Сатвик се приближи до дъската.

— Корпускуларно-вълновата природа на светлината — каза той бавно под нос. Обърна се към мен и посочи диаграмата. — А този чертеж?

— Той описва вълновата й природа — казах аз. — Изстрелваш фотонен лъч през два съседни процепа и вълните създават образ на фосфоресциращ екран. Честотите на вълните взаимно се нулират и образуват модел, който се улавя тук — посочих към схемата. — Виждаш ли?

— Да, фотоните се държат като вълни.

— Да и тъй като вълните преминават през процепите, едната вълна се превръща в две, които се застъпват и получаваш интерферентен модел.