Тед Косматка - Потрепващите

Видях го, дори нещо повече.

Някои дни ходя в лабораторията на Машината и му помагам с аквариумите. Един следобед ме споходи стряскаща мисъл.

Ако сами моделираме своя собствен свят, какъв ли беше моят?

В болницата Джереми ми обясни как са намерили Сатвик. Загинал при катастрофа. Вях пропуснал погребението.

Кабинетът на Джой е празен. Лабораторията й също.

Още първия ден, когато се върнах на работа, влязох в кабинета й, за да потърся някакви парченца от нея, от личността й. Открих брайлова книга. Партитури.

Когато попитах Джереми къде е отишла, той отвърна:

— Тя не даде двуседмично предизвестие.

— А даде ли някакво обяснение?

— Не. Надявах се ти да си по-осведомен от мен. Знам, че бяхте близки.

— Не толкова близки, колкото си мислиш.

Неизречена възможност: тя е била част от синдрома. Една от онези, които умряха. Претърсиха апартамента й, но не откриха нищо. Така и не се появи тяло.

Джереми не ме попита веднага по какво работя сега. Отне му няколко дни и изобщо, изглеждаше забележително въздържан. А може би донякъде се страхуваше от отговора. Когато най-сетне ме попита, застанал на прага на кабинета ми с чаша кафе, аз казах само:

— Квантова механика.

— В смисъл?

— Продължавам с изследването, по което работих, преди да дойда тук.

Той много се постара да не реагира. Скри усмивката си зад чашата с кафе. Защото точно за това ме беше наел преди всички тези месеци. Нещото, което се страхувах да направя.

Машината за точки показа повече изненада, когато му казах на обяд.

— И защо ще го правиш?

Спомних си за жабата в кладенеца. Колкото повече изучаваш квантовата механика, толкова по-малко вярваш.

Ти се смееш. Защо се смееш?

И точно тук беше ключът. Точно затова сега беше различно.

Аз вярвах в света. Но вече знаех, че не е единственият.

След обяда отидох в кабинета си и се вгледах в бялата дъска.

Започнах да пиша формулата. Същата формула като преди.

Формулата, която не можех да довърша. Онази, която ме беше довела пак в Бостън, в това студено място до океана.

От лявата ми ръка по бялото пространство се изливаха символи. Тяхната неотречима логика създаваше структура като кула. Все по-висока и по-висока. В основите, които полагах, имаше красота.

Маркерът ми се забави. Стигах до точката, където спирах преди. Където познатото свършва и започва пущинак.

Вгледах се в дъската, този път беше различно.

Лека промяна — и видях пътя напред.

Първо съвсем тесен. Като светлина, струяща изпод врата.

След това дойде миг, в който почти си се представих в болницата, облечен с пижама, дращя по стените с черен изтриваем маркер.

Но прогоних тази мисъл и се вгледах пак в дъската.

Тогава разбрах точно какво да направя. Видях съвсем ясно как да продължа, видях сияйната пътечка, която щеше да ме изведе от мрака.

И започнах да пиша.

Aczel, Amir. The Jesuit and the Skull. 2007.

Talbot, Michael. The Holographic Universe. 1991.

Pribram, Karl H. Brain and Perception: Holonomy and Structure in Figural Processing. 1991.

Bohm, David. Quantum Theory. 1951.

Bohr, Niels. Niels Bohr's Philosophy of Physics. 1987.

Hughs, R. 1. G. The Structure and Interpretation of Quantum Mechanics. 1992.

Heisenberg, Werner. Physics and Philosophy: The Revolution of Modern Science. 2007.

Peitgen, Heinz-Otto, Hartmut Jiirgens, and Deitmar Saupe. Chaos and Fractals: New Frontiers of Science. 1992.

Ottaviani, Jim, and Leland Myrick. Feynman. 2000.

Meadows, Kennet. Shamanic Experience (1991).

Feynman, Richard. The Feynman Lectures on Physics. YouTube.

Bostrom, Nick. “The Simulation Argument“ Philosophical Quarterly 53 (2003).

Raskar, Ramesh. “Ramesh Raskar: Imaging at a Trillion Frames per Second“ TED Talks. 2012.

Kirmani, A., T Hutchison, J. Davis, and R. Raskar. “Looking Around the Corner Using Transient Imaging“ Computer Vision, 2009, IEEE 12th International Conference.

Plato. B. Jowett, trans. The Complete Works of Plato. 2012.

Бих искал да благодаря на всички учени, математици, космолози и философи, които са работили усилено, за да разширят границите на човешкото разбиране. Ако някъде в тази книга науката е точна, заслугата е тяхна. Ако някъде има грешка, вината е само моя.

Искам да благодаря и на моите близки, които ме изтърпяха, когато се съмнявах в себе си, цели две години, докато пишех тази книга.

Искам да благодаря и на моя редактор, Майкъл Синьорели, който даваше всичко от себе си и осветяваше пътя ми, когато напълно се губех в мрака. Вероятно без теб никога нямаше да довърша книгата. Ти ми помогна да открия истинската история в историята.

Искам да благодаря и на агента си, Сет Фишман, който е много повече от мой агент и без когото никога нямаше да започна кариера на писател. Искам да благодаря на Стела Тан, Джилиън Блейк, Стив Рубин, Брук Парсънс и на целия екип на „Холт“.