Тед Косматка - Потрепващите

Взех пистолета и бутилката и излязох на вятъра.

Миризмата на океана ме връхлетя, докато слизах към гладкия пясък. По него не личаха други следи — бяха пометени от вятъра и дъжда. Небето тъмнееше страховито.

Прокарах крива пътечка до прибоя, като избягвах по-големите скали. Сега беше средата на прилива и вълните още бяха ниски и редовни, вдигаха поли от бяла пяна към брега. Пясъкът тук беше почти равен и вълните губеха енергията си на огромна площ. Над мен чайките описваха кръгове в небето.

Имаше много имена за онова, което се бе случило. Прикачваха му различни съкращения, всякакви азбучни вариации, които имаха за цел да го обуздаят, да го направят по-разбираемо. Сякаш, ако му дадеш име, ще успееш да го проумееш. Всъщност използваните термини бяха само описателни. Масово психогенно заболяване беше един от етикетите за случилото се. Имаше и такива, които използваха по-религиозна терминология.

Със сигурност се знаеше само едно: бяха умрели хора. По целия свят, в един и същи ден. Не се бяха събудили. С милиони. Други просто бяха паднали на улицата. Трети — най-младите и най-здравите — се бяха удавили. Автобусни шофьори, медицински сестри, учители и счетоводители. Банкери в Италия и земеделци в Индия. Десетки хиляди по целия свят бяха навлезли в океани, в езера или в реки и повече не излезли оттам.

По цялата планета малък, но статистически значим процент от населението бе поело последния си дъх. Статистиците още коментираха това статистическо отклонение — броя на смъртните случаи в онзи ден.

Но аз знаех, че съществува и още едно статистическо отклонение, което все още оставаше незабелязано. Все още. Сред умрелите нямаше нито един учен.

Ако разпределението е случайно, защо ги няма сред учените? — бях попитал Сатвик.

Ако те са част от неопределената система, защо ще стават учени?

А аз знаех и още нещо.

Изследователите, които се опитваха да повторят работата на Сатвик, щяха да се провалят. Те нямаше да открият хора, които не могат да колапсират вълната. Онези, които живеят сред нас, но не са част от нас. Те нямаше да открият онова, което беше открил Сатвик. Това доказателство бе изчезнало. Още един експеримент, който нямаше да може да бъде повторен.

Приближих се до водата и последвах оттеглящата се вълна десетина метра навътре, после забих крака в пясъка, приведох се срещу вятъра и се вгледах в океана.

Мърси беше мъртва. Макар че ми отне няколко седмици, докато се уверя в това. Имаше уебсайтове, които публикуваха имената и снимките на някои от умрелите. Хора без документи за самоличност. Още една жертва на странния феномен. Полицията беше открила тялото й изхвърлено на брега.

Спомних си какво ми каза Викърс. Те не виждат нищо, защото в тях няма нищо, откъдето да се извърши наблюдението. Мърси през цялото време е била една от обречените. Но обречена на какво? Да се бори срещу Брайтън? В някои отношения тя изобщо не бе съществувала. Не и наистина.

Следващата вълна се втурна към мен, заля краката ми, стрелна се към брега и ме остави да стърча сред водата. А тук тя винаги беше студена.

Отпих от бутилката и извадих пистолета от джоба на суичъра си. Той беше тежък и черен. На едната му страна с малки релефни букви бе изписано „Рюгер“. Носех го, по един или друг начин, от деня, в който беше използван на същия този паркинг, където сега бе спряна моята кола.

Помислих си за татко и за океана. Вълната с твоето име.

Представих си как отплавам и вече не виждам суша. Там, сред синята вода, където всичко беше едно цяло.

Вятърът се засили и аз се олюлях. Зачаках следващата вълна и когато тя дойде, навлязох още по-дълбоко, чак до колене. Погледнах към пистолета, който тежеше в ръката ми.

Поглед към предполагаемото.

Хвърлих го с всичка сила възможно най-далече.

Прекосявам кабинета си и поглеждам през прозореца. На мястото на стария склад е построен нов, но ръководството реши да не го кръщава отново сграда W. Това име вече е пенсионирано като остарял спортист. Новата сграда е означена с X на картите на комплекса и администрацията се надява, че това ще й донесе повече късмет.

На работа съм от три седмици и вече влизам в час. На бюрото ми има значка за едномесечно постижение — от Анонимните алкохолици. Един месец без алкохол. С Машината за точки понякога играем баскетбол в обедната почивка.

Той се посвети отново на своите жаби и изглежда по-щастлив. Събитията от последните месеци са останали в миналото. Пожарът накара управата да погледне по нов начин на сигурността и сега на портала има въоръжена охрана. А много лаборатории вече поставят под въпрос доколко е умно да се продължават изследвания, които вдъхновяват хората да опожаряват сградите ти. Смразяващ ефект , този термин се използва понякога, когато се обсъждат бъдещите проучвания в областта на квантовото съзнание [34] Хипотезата за квантовото съзнание предполага, че класическата механика не може да обясни съзнанието. Тя гласи, че феномен от квантовата механика, каквато е например квантовата суперпозиция, може да играе важна роля при функционирането на мозъка и да спомогне да се обясни съзнанието. — Б. пр. . Но работата ще продължи. Бях пожелал да видя онова, което е видял Файнман.