Эдриан Маккинти - Веригата

— Осем, девет, десет, петнайсет, шестнайсет, двайсет — изрежда Рейчъл.

— Ще потърся в Гугъл — решава Пийт, но единствените резултати, които излизат, са линкове към образователни клипчета за деца, които се учат да броят.

Рейчъл затваря очи и се опитва да помисли. На какво се основава последователността? Прилича на нещо, което е виждала и преди.

— Допълнителен протокол за сигурността на този етап е безсмислен, нали, Пийт? — пита тя. Мисли на глас: — Тоест, Ерик знае, че аз съм единственият човек, който ще свали приложението, нали?

— Така е — съгласява се Пийт.

— А може би и Веригата, ако оттам са успели да се сдобият с бележника и са започнали да го дешифрират. В такъв случай що за код би могъл да използва, за да улесни мен, но да затрудни тях?

— Не знам — отвръща Пийт.

Рейчъл оставя телефона на масата и започва да крачи из хола. По прозореца на покрива барабани дъжд. Отвън долита звукът на сигнала за мъгла на бреговата охрана.

— Нещо, свързано с философия, може би? — предлага Пийт.

— Единственото, което той знае за мен, е, че имам рак, че имам дъщеря, и че любимият ми отбор е… по дяволите, сетих се!

Ти взима телефона и вписва числото 23.

На екрана грейва съобщение: "Това е вярното число. Задействай приложението, след като вкараш потребителското си име".

— Двайсет и три? — казва Пийт. — Не разбирам. Просто число е, но двайсет не е просто.

— Извадени от обращение номера от отбора на Янкис. Никой от Бостън не би се сетил, но фен на Янкис ще се сети — обяснява тя.

Приложението отваря карта на източното крайбрежие на Щатите. Простичко е и лесно за употреба. Има зелено копче с текст "Започни проследяване" и червено с текст "Завърши проследяване". Простотата обаче скрива доста хитроумни математически изчисления и статистически анализи.

— Какво е потребителското име? — пита Пийт.

Рейчъл написва "Рейчъл".

"Потребителското име не е разпознато. Имате още: два опита" — пише на екрана.

Тя написва "Ерик".

"Потребителското име не е разпознато. Имате още един опит."

Написва "Ариадна".

Екранът се изпълва с думи.

"Добре дошла, Ариадна. Приложението би трябвало да работи с телефонни съобщения и разговори. Бетаверсията ще свърши работа донякъде и с някои криптирани приложения за обмен на съобщения. Просто натисни червеното копче, докато говориш по телефона, и приложението ще опита да установи местоположението на антената, намираща се най-близо до телефона, от който са ти звъннали. Колкото по-дълго разговаряш със събеседника си, толкова по-точни ще бъдат резултатите."

Тя показва съобщението на Пийт. Той го прочита и кимва.

— Значи, ако им пратиш съобщение през уикр и те ти отговорят там, може и да не стане.

— Май така излиза.

— Ако не ни притискаше времето, щях да предложа да изчакаме до утре. Неделя сутрин, рано е, хората са си вкъщи. Но в събота следобед…

— Сега или никога. Трябва да рискуваме.

— Добре тогава.

— Да започваме — казва Рейчъл.

Тя натиска иконката за уикр на телефона си и започва да пише.

"Мислех си какво ми каза в Деня на благодарността. Искам да разбера дали има начин да изляза от Веригата завинаги. Сънувам кошмари. Дъщеря ми има ужасни болки в корема. Може ли по някакъв начин да се откупим от Веригата за постоянно? Благодаря."

Тя показва съобщението на Пийт и го праща на уикр потребител 2348383hudykdy2.

След десет минути получава известие, че събеседникът й пише отговор. Натиска "Започни проследяване" и приложението "ловец унищожител" на Ерик се включва веднага.

"Каква приятна изненада! Малко е рано за коледни подаръци, не мислиш ли? Със съжаление се налага да те уведомя, че не предлагаме услугата, за която питаш" — пише в съобщението.

Джипиес картата на телефона на Рейчъл светва, но после не се случва нищо. Картата замръзва и приложението гръмва. Тя удря по екрана, но нищо не става.

— Не се получи — казва тя.

— Той не очакваше, че ще се получи с криптирани приложения. Каза, че по-лесно проследява телефонен разговор.

— Ако кажа "Обадете ми се, моля" със сигурност ще заподозрат нещо — разсъждава Рейчъл.

Хрумва й нещо.

— Знаеш ли, Ерик може да е бил луд? Да не е очаквал изобщо, че приложението ще проработи.

— В МТИ не вземат на работа глупаци.

— Това не пречи да е бил луд. Може скръбта да го е подлудила.

— Мислиш ли, че би могла да рискуваш още един опит, без да ги ядосаш?

— Какво значение има? Щом видят името ми в бележника, ще тръгнат насам.