Эдриан Маккинти - Веригата

— Не сме сигурни, че бележникът е у тях. Може да го е скрил в сейф или нещо подобно.

Рейчъл поглежда през прозореца.

— У тях е — казва. — В момента го четат. Рано или късно ще съберат две и две.

— Аз съм виновен. Много съжалявам — казва Пийт.

— Без теб нямаше да си върна Кайли, Пийт.

Рейчъл отново отваря уикр.

"Трябва да има някакъв начин да изляза от Веригата завинаги. Нещо, което мога да направя за вас, или сума, която мога да ви платя. Някакъв начин да приключим всичко окончателно, за да знам, че с дъщеря ми сме в безопасност. Моля ви, в името на дъщеричката ми, кажете какъв е той" — написва тя и праща съобщението.

Този път отговорът идва само след две минути. Отново идва през уикр, а не през телефона. Тя включва приложението на Ерик.

"Май си доста глупава. Кое беше първото нещо, което ти казахме? Че не става дума за пари. Става дума за Веригата. Тя трябва да продължи вечно. Ако се изгуби и една брънка, Веригата се къса. Схвана ли, глупачке?" — отговаря 2348383hudykdy2.

Алгоритъмът търси и рекалибрира, джипиес локаторът на Ерик светва, но накрая приложението за втори път гръмва без резултат. Телефонът на Рейчъл замръзва и се налага да го изключи и пак да го включи.

— Нищо — казва тя.

— Мамка му!

— Ще пробвам още веднъж.

"Моля ви, умолявам ви. В името на семейството ми, има ли нещо което мога да направя, за да изляза от Веригата?" — пише тя.

Показва съобщението на Пийт.

— Прати го — казва той.

Тя изпраща съобщението. Този път отговорът се забавя. Минават пет минути. Десет.

— Е, значи това беше — казва Рейчъл.

Айфонът й иззвънява. Тя започва да тършува, за да го стигне, и го изпуска на пода. Той пада на ръб и екранът му се напуква.

— Мамка му! — изкрещява Рейчъл, сграбчва телефона и включва приложението на Ерик. — Ало?

Непознатият номер е. Гласът, както обикновено, е изкривен.

— Има едно нещо, което можеш да направиш за нас, Рейчъл. Защо не вземеш да се гръмнеш, тъпа кучко!

Ловецът унищожител светва и започва да увеличава район в Масачузетс на север от Бостън.

— Моля ви, аз…

— Сбогом, Рейчъл! — казва непознатият глас.

Дръж я на телефона — казва Пийт само с устни.

— Чакай. Не затваряй. Знам някои неща за теб. Открих някои неща — казва Рейчъл.

Следва пауза, преди гласът да попита:

— Какви неща?

Рейчъл мисли трескаво. Не иска да я свържат с Ерик, в случай че не са намерили бележника. Какво би могла да открие за Веригата без негова помощ?

— Жената, която отвлече дъщеря ми, се казва Хедър. Съпругът й неволно споменал пред Кайли, че синът й се казва Джаред.

Няма да е трудно да открия жена на име Хедър със син на име Джаред.

— И какво ще направиш с тази информация? — пита гласът.

— Ще започнем да проследяваме пътя по Веригата назад.

— Това би означавало да подпишеш собствената си смъртна присъда, Рейчъл. Ти си много глупава жена, която залага на карта и собствения си живот, и живота на дъщеря си.

Докато говорят, приложението се фокусира върху все по-малка и по-малка част от Масачузетс. Един намаляващ кръг, чийто център е на юг от Ипсуич и на север от Бостън.

— Не искам да създавам проблеми. Аз… аз просто искам отново да се почувствам в безопасност — признава тя.

— Ако някога отново се свържеш с нас, ще бъдеш мъртва до края на деня — казва гласът.

Разговорът прекъсва.

Но приложението си е свършило работата. Обаждането е направено в района на остров Коут, насред мочурищата на община Есекс. Най-близката антена е на самия остров. Рейчъл снима картата и я показва на Пийт.

— Това е! — провиква се той.

— Да тръгваме! — подканва го Рейчъл.

Профучават по шосе А1 през Роули и Ипсуич. В Ипсуич се качват на шосе 133, тесен път през мочурищата.

Движат се възможно най-близо до остров Коут, но към самия остров няма пътища, затова, ако решат да стигнат до антената, ще трябва да вървят. Тук, в ниското, мъглата не е толкова гъста, но дъждът е леден и ги бие в лицата, носен от океанския вятър.

Паркират пикапа и излизат. Обличат си палтата и ботушите за прехода в мочурищата. Пийт е въоръжен с ловджийската пушка, глока, 45-калибровия колт и две светлинношумови гранати, които според него могат да му влязат в работа. Рейчъл взима пушката. Цялата трепери. Толкова я е страх, че й е трудно да диша.

— Не се притеснявай, Рейч. Днес няма да си създаваме проблеми. Отиваме само да проучим мястото. Както казваш, ще огледаме и ще се обадим на федералните.

Тръгват по някаква пътека към мочурливата местност в близост до острова. Въпреки дъжда и студа тук изненадващо е пълно с насекоми. Земята встрани от пътеката е обрасла гъсто с храсти и дървета и това създава неприятно клаустрофобично усещане. Тук-там се мярка река Ин, гъста и ленива, скрита под слой кафяви водорасли. Ин е приток на по-голямата Мискатоник, която се вие из мочурищата някъде на север. Цялата местност е сякаш вдлъбната, свличаща се към някакъв невидим център на тежестта. Нещо подобно на испански мъх виси от дърветата. По клоните крякат птици, а зимата не е успяла да заличи облаците от хапещи насекоми.