Эдриан Маккинти - Веригата

— Просто ще продължим да чакаме — отвръща Рейчъл.

Но знае, че се е случило нещо ужасно.

Пийт също го знае. Изпитва онова чувство, което войникът усеща, секунди преди да писнат алармите и да започнат да валят куршуми.

Единайсет и петнайсет.

Единайсет и половина.

От брега на Атлантика пълзи гъста морска мъгла. Зловеща мъгла, като по поръчка за ситуацията. В единайсет и четирийсет и пет Рейчъл получава съобщение по телефона еднодневка.

"Ако си получила това съобщение, значи нещо или някой ми е попречил. Най-вероятно съм мъртъв. Пращам ти линк към място, откъдето ще можеш анонимно да свалиш приложението за телефонни разговори и съобщения. Напомням: колкото по-дълго останеш във връзка с тях, толкова по-голям шанс ще имаш да откриеш с кого говориш, така че, ако решиш да използваш ловеца унищожител, дръж ги на телефона възможно най-дълго. Не успях да накарам приложението да проработи както трябва с уикр или кик и други криптирани приложения. Ако се свържат с теб по такъв канал, приложението няма да свърши работа. Може би версия 2.0 ще успее, ако съм още жив. Успех."

Следващото съобщение се състои от линк към сайт, от който могат да свалят приложението на Ерик. Тя показва съобщението на Пийт и включва телевизора. Минават още четирийсет и пет минути, преди новината да стигне до канал WBZ Бостън.

"Преподавател от Масачузетския технологичен институт е бил убит тази сутрин. Ерик Лонрот е бил прострелян три пъти в дома си…"

По-нататък репортерът казва, че не е имало свидетели на убийството. Полицията смята, че става дума за престъпление, започнало като кражба, тъй като къщата е претърсена.

— Той написа името ми в бележника си — тихо казва Рейчъл.

Няколко седмици след смъртта на Черил Том обещава на децата ново начало. Той се е променил, станал е по-добър човек, казва им. Ще купи билети за Дисниленд. Ще работи по-малко. Ще ги превърне в център на вниманието си. Лъжата за променения човек издържа десетина дни. После нещо на работа го ядосва и той се отбива в някакъв бар по пътя към къщи. Барът се превръща в място за редовни посещения на връщане от работа. Една вечер той се запознава с някаква жена и изобщо не се прибира. Оливър и Маргарет нямат нищо против.

Те могат да се грижат сами за себе си. Оливър прекарва голяма част от времето си пред семейния компютър. Джинджър все така чете много. Любимите й книги са детективски и романтични истории. Освен да чете, тя и пише. Анонимни писма. Едно момче, което харесва, покани друго момиче на училищната дискотека. Момичето получи писмо, което я убеди да не ходи.

Учител, който й написа двойка, получи писмо, заплашващо да разкрие тайната му. Това е стар номер, за който прочете в книга от Марк Твен, но на следващия ден учителят дойде на работа пребледнял като платно. Маргарет работи и по друг проект: прекарва много време в копиране и усъвършенстване на бащиния си почерк. В деня на първата годишнина от смъртта на Черил Том се прибира мъртвопиян малко преди полунощ.

Децата го чуват как беснее за нещо на долния етаж.

Чакат треперещи в стаята си да се качи горе.

Не се налага да чакат дълго.

Туп, туп туп.

Вратата на детската стая се отваря с ритник.

— Къде е месното руло? — пита той и въпросът му прозвучава толкова смешно, че Маргарет едва удържа смеха си.

Той включва лампата и всякакво желание за смях изчезва. Том е свалил колана си. Беше помолил Маргарет да му остави малко от рулото, но те с Оливър го изядоха. В хладилника няма нищо друго.

— Ти изобщо някога чуваш ли какво ти се говори, лайно такова? — казва Том и я дръпва от леглото така рязко, че й изкълчва рамото.

Удря я два пъти със сгънатия на две колан, след което й нарежда да спре да реве, защото едва я е докоснал. После слиза тежко на долния етаж.

Маргарет се гърчи от болка цяла нощ и чак на другия ден училищната сестра я праща в болницата. Том е гузен и разкаян. Спира да пие. Започва да ходи на църква и на сбирки на евангелистката мъжка организация "Спазващите обещания".

Маргарет и Оливър чакат.

Ходенето на църква не продължава дълго.

След два месеца пиенето отново започва.

Една нощ, когато Том лежи мъртвопиян на дивана, Маргарет изважда револвера от раменния му кобур. Двамата с Оливър внимателно отварят устата на Том и пъхват дулото между зъбите му, след което заедно дърпат спусъка. Избърсват отпечатъците си от оръжието и го слагат в дясната ръка на Том.

Слагат на масата до него прощална бележка, която са написали предварително.