Эдриан Маккинти - Веригата

— Звучи прекрасно, но този уикенд ще трябва да си почивам.

— Защо не си организираш нещо забавно, ако имаш сили? Един ден на спа. Прати ми сметката.

— Може и така да направя. Знаеш ли, като за бивш съпруг не си много зле.

— Критика, обвита в похвала.

Рейчъл се сбогува с него и се качва на горния етаж да съобщи плана на Кайли.

— Мамо, пак си забравила. Стюарт ще прекара уикенда тук. Родителите му трябва да отидат на завършването на доведената му сестра в Аризона — казва Кайли.

— О, по дяволите, вярно!

Тя отново се обажда на Марти.

— Няма да стане. Аз съм пълна идиотка. Съжалявам. Стюарт ще прекара уикенда у нас. Майка му трябва да пътува до Финикс.

— Стюарт ли? Онова странното луничаво хлапе? Да дойде и той. Джинджър няма да има нищо против.

— Ще трябва да питаш майка му. Съмнявам се, че ще се съгласи. Тя и на мен няма пълно доверие, така че най-вероятно и на теб няма да ти се довери.

— Не, точно обратното. Ще разбере, че на мен, за разлика от теб, може да се разчита. Прати ми телефона й и, ще й се обадя.

Рейчъл му праща съобщение с номера и, разбира се, Марти успява да очарова майката на Стюарт. Уикендът на Рейчъл е свободен. Всеки друг пациент на химиотерапия би прекарал времето в почивка и възстановяване. Рейчъл ще търси леговището на звяра. Тя слиза при Пийт.

— Според мен е разумно, нали? Ако ги открием с приложението на Ерик, няма да успеят да ни проследят, нали? — пита тя в търсене на подкрепа.

— Предполагам, че ако не ги ядосаш прекалено много, ще ни се размине. В крайна сметка това е просто едно проследяване на разговор. Дори няма да разберат, че ги търсим. Съмнявам се, че ще ги открием, но ако успеем, ще оставим властите да си свършат работата. Едно анонимно обаждане във ФБР ще бъде достатъчно.

— Значи нищо няма да ни се случи? — пита отново Рейчъл, която мисли по-скоро за Кайли, отколкото за себе си.

Пийт кимва.

— Добре — казва Рейчъл и почуква по дървената маса за късмет и за да не се обърка нещо.

Къща в Уотъртаун, Масачузетс, краят на 90-те. Поредното предградие сякаш излязло от филм на Спилбърг, пълно с деца, които въртят обръч, карат колела и играят уличен хокей. Чуват се псувни, броенки за ластик, смях…

Но къщата на номер 17 на улица "Съмър" е дом на скръбта, не на радостта. Минали са шест месеца от края на карибския круиз. Черил още не се е възстановила. Как да се възстановиш от подобно нещо? Ходи на терапевт и взима няколко различни лекарства против тревожност. Никое не помага. Онова, което помага, е притъпяването на усещанията.

Всяка сутрин, след като Том и близнаците излязат, тя си забърква водка с тоник, в която има най-вече водка. После включва телевизора, глътва един клонопин и един ксанакс и се изключва. Сутринта пълзи към обяд.

В единайсет и половина ще дойде пощата. Когато беше малка, доставяха пощата по два пъти на ден. Сега я доставят само веднъж, в единайсет и половина. Тя знае какво ще донесе пощальонът. Няколко сметки, малко рекламни листовки и поредното писмо. Затваря очи и когато ги отваря, слънцето се е преместило и е станало време да прибере пощата.

Преглежда набързо рекламните листовки и сметките и отваря писмото, адресирано до нея. Скъпа курво — така започва то. По-нататък подателят на писмото я нарича уличница и ужасна майка, отговорна за смъртта на сина си. Това е тринайсетото поредно писмо от този тип. Всички са написани с печатни букви, с черна химикалка. Тя го слага при останалите в кутия от обувки, а нея прибира в скрина със спалното бельо.

Налива си още една водка с тоник. Намира коктейлно чадърче и го пуска в чашата. Гледа малко "Дните на нашия живот" и после се качва на горния етаж.

Сяда на пода в банята и отваря шишенце с нембутал. Слага една капсула от успокоителното в устата си и отпива от питието. Слага втора и отново отпива. Изпива цялото шише и ляга на пода. В четири следобед се прибират Маргарет и Оливър. Свикнали са да се прибират от училище пеша и сами.

Оливър включва телевизора. Маргарет се качва горе да чете. Тя обича да чете. Две години пред съучениците си е. В момента чете "Гробниците на Атуан" от Урсула Ле Гуин. Книгата е много интересна, но в един момент й се налага да отиде в тоалетната. Там открива Черил.

Около устата й е избила пяна, зениците й са разширени и застинали, но тя още диша. Маргарет повиква Оливър в банята и двете деца се втренчват в Черил.

— Писмата — казва Маргарет.

— Писмата — съгласява се Оливър.