Эдриан Маккинти - Веригата

Рейчъл взима листчето с номера и го поглежда, след което обръща глава към военния мемориал. В главата й изплува стих [14] "Героите на Севера" поема от Робърт Лоуъл. — Б. пр. , стихът за полковник Шоу, яхнал балона си, "в очакване на пукването".

Всички сме яхнали балоните си — мисли си тя, — и всички чакаме те да се пукнат най-сетне. Подава ръка на Ерик. Той я стиска.

Тя става от пейката и казва:

— Ще трябва да го обмислим.

Ерик се връща в кабинета си в МТИ в добро настроение.

Най-сетне има някаква надежда след дългата информационна суша, която е опустошила душата му. Сега има възможност. Играта започва не на шега и онези копелета ще си получат заслуженото.

Преди си мислеше, че ще трябва да пусне обява в "Ню Йорк Таймс", с която да предизвика Веригата да му се обади, в противен случай ще разкрие истината за съществуването й. Но те не биха отговорили на обява, а и още по-зле — рано или късно биха открили кой я е пуснал, което би поставило в непосредствена опасност живота му и живота на дъщеря му.

Рейчъл е права да се безпокои от провокирането на Веригата, но по-добре да го направи тя, а не той, мисли си Ерик, след което веднага го залива вина заради тази мисъл.

Ние се изправяме срещу тях. Всички ние. Рейчъл. Срещата ни беше дар от Бога. И е умна. Страхотно проницателна. Разбира се, той и сам трябваше да се сети за Бостън. Повечето от информационните препратки в данните, които събра, са към места в Нова Англия. Потенциалните мишени, които откри в Колорадо и Ню Мексико, са изключение.

Да. Постигна истински напредък.

С почти бодра крачка той си тръгва, качва се в очукания си шевролет и потегля от паркинга за служители на МТИ. Не вижда жената с изплашено лице, която го наблюдава през предното стъкло на колата си. Не забелязва, че го проследява до дома му в Нютън. Може би няма нужда да се притеснява излишно. Не е единственият, когото следят. Все още не е излязъл начело на списъка с неща за вършене. Ако си вземе няколко дни почивка и замине някъде или нещо такова, може да се опази.

За нещастие на Ерик обаче огънят се е разгорял в душата му и той няма никаква представа, че движенията му и по-важното — резултатите от търсенето му в Гугъл се следят, записват и се пращат за обработка във Веригата.

Том, Черил, Оливър, Маргарет и малкият Антъни са на круиз в Карибско море, за да отпразнуват повишението на Том в старши специален агент.

Том, заедно с целия отдел за борба с организираната престъпност в бостънския полеви офис на ФБР, напоследък получават доста медийно внимание и то е ласкателно. Престъпният клан Патриарка от Провидънс, някога толкова могъщ в Бостън, сега е осакатен от доносници, подслушани разговори и организирани удари на Бюрото. Бандата от Уинтър Хил е разбита и самият Уайти Бълджър е хукнал да се спасява. Том е истински отличник. Е, да, има проблеми с избухливостта, но кой ги няма? Той работи здраво и напълно е заслужил ваканцията си.

Запази каюта за семейството близо до откритата палуба. По някаква причина малкият Антъни бе настанен в собствено легло, докато по-големите деца, Маргарет и Оливър, делят едно. Двамата всъщност не възразяват и опитите на Антъни да се прави на шеф биват пренебрегвани без много шум.

Корабът се отбива в Насау и по здрач потегля сред фойерверки. Круизът върви към края си, корабът се насочва към Маями. Пътуването наистина е великолепно.

Посред нощ Антъни усеща нечия ръка на рамото си. Това е Маргарет.

— Шшшт — прошепва тя. — Отвън на палубата има нещо много готино, което искам да ти покажа.

— Какво? — пита сънено Антъни.

— Изненада. Тайна. Обаче е много хубаво.

— Какво е?

— Май е по-добре да си останеш в леглото. Изненадата е само за големи момчета. Оливър е там.

— Кит ли е?

— Ела с мен и ще ти покажа.

Маргарет води Антъни на кърмата. Оливър наистина ги чака.

— Какво е?

— Ей там — казва Оливър и посочва към мрака. — Ела да те повдигна и да ти покажа.

— Не, аз… — започва Антъни, но е твърде късно.

Маргарет и Оливър планираха хода си месеци наред. Погрижиха се да се запишат за круиз на по-стар кораб без камери за наблюдение. Подготвиха почвата с няколко разказа за забавните сомнамбулски приключения на Антъни.

Двамата качват Антъни върху парапета и го блъскат в пенестата диря на кораба.

Поредно предаване на Кайли от родител на родител в Нюбърипорт. Приятелката на Марти е същата. Дребната блондинка. Рейчъл решава този път да внимава и поне да запомни името й, докато Кайли донесе подробната й поръчка от бара в "Старбъкс".